Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Шизей мислеше за Кику и неподвижността, така я завари Дъглас Хау. Грубото му втурване в жилището й наруши атмосферата на спокойствие и задълбочен размисъл, която тя бе изградила около себе си след телефонния разговор със Сенжин.

Подобно на прясна кръв, разляла се в гъмжащи от акули води, този кратък разговор размъти дълбоки и опасни пластове на съзнанието й, които все още съумяваше да държи под контрол. Спокойната и следователно лесна за разгадаване водна шир изведнъж се бе превърнала в беснееща стихия, заплашителна, пълна с неизвестност…

Така я завари Дъглас Хау — затънала в опасното море на непредвидимостта. Лицето му грееше от самодоволство, очите му бяха така изпълнени с чувството за сладка победа, че не успяха да забележат сълзите под клепачите й.

— Чух и веднага пристигам! — извика той. — Още не мога да повярвам! Всичко стана страхотно, направо страхотно! — Протегна ръце и здраво я стисна в прегръдките си. — Замесен в убийство! О, Шизей, справила си се отлично, просто не мога да се начудя на твоите способности! Това е прекрасна компенсация за дългото и безплодно пътуване, което ми се наложи тази нощ! — Притиснал я до себе си, той я въртеше щастливо във въздуха: — Значи това си планирала през цялото време, а? Господи Исусе, заклевам се, че денят, в който прекрачи прага на кабинета ми, беше най-щастливият ден в моя живот!

Шизей знаеше, че Хау е свиня, но беше запазила този факт в резерв, заедно с още доста отрицателни черти на сенатора. Просто за всеки случай. И през ум не й беше минавало, че жестокостта на Хау ще засегне най-дълбоките й чувства.

И ето го сега — ухилен до уши и преглъщащ слюнката си като маймуна под бананово дърво. Заля я чувство на отвращение и срам. В реакцията му нямаше нищо изненадващо, но именно тя засили решимостта на Шизей да поеме по опасната пътека на личните си планове. А гневът използва като щит срещу рязката промяна в начина й на живот, станала реалност само след един кратък телефонен разговор. Сенжин идва, Сенжин има нужда от нея. Какво означава това? Заплашени ли са личните й планове? По-добре да не мисля по тези въпроси, напомни си тя. В противен случай решителността ми ще се изпари като роса в горещ летен ден…

Лято. Шизей отново потъна в миналото. Завърна се в онова далечно лято, в което Кику бе решила да превърне целия й живот в произведение на изкуството. Не това единствено я привличаше към Шизей. Изразявайки още от най-ранна възраст желанието си да стане гейша, Кику не само се отдаваше на строгата дисциплина и чувство за дълг, които Шизей можеше да разбере, но й демонстрираше желязната си непреклонност спрямо семейните обичаи, изискващи момичето, достигнало „текирей“ — подходяща за брак възраст, да не прави нищо друго, освен да си търси съпруг. Силата на тази непреклонност беше особено привлекателна за Шизей, която също се чувстваше чужда на обществото, придържащо се към толкова архаични порядки.

Фактът, че Кику бе избрала далеч по-трудния път на едно изкуство, в което всяко движение, начин на обличане и начин на изразяване има своето особено значение и е съвършено като безупречно обработен скъпоценен камък, се приемаше от Шизей със задоволството и непоколебимостта, с които тя самата бе отхвърлила догмите на обществото. За нея този факт бе ново доказателство за правдивостта на „сейшин-шуги“ — триумфа на духа над материята. А тази философия тя бе усвоила още в детството си по време на плашещите сблъсъци с яростта на Хаха-сан…

— Направих това, за което ми плащаш — обърна се тя към Хау, в гласа й прозвуча скромност и лека умора. — Това, което и ти би направил, ако се беше появил благоприятният шанс.

— Но си го направила толкова умно! — възкликна той .

— От теб съм се учила — искрено отвърна Шизей. — Ти ми предостави всичко необходимо за успешното приключване на задачата.

… Двете момичета с часове си говореха за чувствата, които ги вълнуват. За Шизей тези разговори бяха добре дошли, само чрез тях успяваше да запълни празнината, оставена от заминаването на Сенжин.

„На този свят нищо не е вечно, каза веднъж Кику. Светът на цветята и върбовите клонки, който избрах, е един илюзорен свят. Именно затова единствено вкусът и стилът имат значение за мен.“ Така започна обучението на Шизей в „ики“ — типичното японско изящество, чието изкуство владеят единствено опитните гейши. При него отново най-важното нещо е неподвижността във вихъра на движението, но още и мълчанието сред шума, сянката в ослепителната светлина… Противоположностите, които не само подчертават основните елементи, но и създават нещо повече, нещо далеч по-всеобхватно… Изкуството на „ики“ е толкова сложно, че често един живот не достига за неговото усвояване.