Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Нима Шизей не можеше да проумее, че нейният възлюбен не може да бъде на две места едновременно, че след като е с нея, той не може да бъде на упражнения и не може да пише задължителните теми? Вероятно не. А и Хейжи бе загубил всякакъв интерес към юридическата материя. Обожанието му по отношение на Шизей не беше робско — колкото повече й даваше той, толкова повече изискваше тя.

Сенжин с увлечение наблюдаваше как сестра му изсмуква жизнените сили на младежа. Държеше се разюздано и безцеремонно като проститутка, развяваше дарбата си, без дори да съзнава какво всъщност върши, държеше се съвсем като Хаха-сан в определени моменти от живота си. Сравнението разтърси дълбоко Сенжин. И колкото повече мислеше за него, толкова повече се затвърждаваше убеждението му, че трябва да направи всичко възможно, за да спаси Шизей от самата себе си.

Така стигна до решението да убие Хейжи.

Не просто да го премахне физически — това би било безполезно, а дори и глупаво. Трябваше да го ликвидира съвсем целенасочено, по начин, който да изтръгне Шизей от фантазиите на детството, да отвори очите й към действителността, да я накара да осъзнае какво представлява в момента и какво ще бъде в бъдещето. Това е мой дълг, убедено мислеше той, неволно разсъждавайки по начина, по който би разсъждавала Хаха-сан. Кой ще се погрижи за нея, ако аз се проваля?

А какви мисли вълнуваха Шизей през това време? Дали наистина не забелязваше опустошителното си въздействие върху Хейжи? Или умишлено не искаше да види истината?

Мислите й не бяха свързани нито с Хейжи, нито със Сенжин. Неизбежната буря от едновременното им присъствие в живота й беше нещо, което сетивата й не можеха да доловят.

В съзнанието й продължаваше да доминира чудовищният образ на Хаха-сан, все така жив и близък на душата й. Представяше си как тича към нея, гуши се в скута й, застива неподвижно и се вслушва в спокойния ритъм на сърцето й, а после затваря очи и се унася в безгрижен сън.

И все пак, като тънка мрежа, опъната през театрална сцена, емоционалните изблици на Хаха-сан я следваха навсякъде, пулсираха в мрака на спалнята й, запълваха нощта със загадъчност, притискаха съзнанието й с въпроси, на които нямаше отговор. Как стана така, че я предадох? Как бих могла да й доставя удоволствие? Тя обича ли ме? Обича ли ме?

След всеки пореден допир до тези въпроси, за които нямаше отговор, Шизей несъзнателно затягаше мрачните ароматизирани обръчи на своето излъчване около нещастния Хейжи.

Тя беше започнала неговото унищожение далеч преди решението на Сенжин да го убие, но как би могла да знае това? Не би повярвала дори на брат си, ако той бе проявил глупостта да й разясни ефекта от нейното поведение. Нима би разбрала, че се стреми към унищожението на Хейжи, за да се спаси от смразяващия призрак на Хаха-сан, който продължаваше да обитава сърцето й, продължаваше да влияе върху нейното поведение? Не, тя не би разбрала това. Все още не.

Сенжин стигна до заключението, че след като смъртта на Хейжи служи на определена цел, тя трябва да служи и на Тао-тао — да възбуди енергията в мембраната на „кокоро“, същността на всичко в този живот.

Заел се с практическата реализация на поставената задача, Сенжин си даваше сметка, че Хейжи до голяма степен е съвършената жертва. Макар да не беше девствен във физическия смисъл на думата, той беше изключително чист в доста от останалите области на живота. На практика, преди да срещне Шизей, той беше един арогантен младеж, убеден в своето превъзходство над другите и сигурен, че ще получи подобаващо място в живота. Тайнствените серпентини на Шизей го бяха лишили от арогантността, а и от всичко изкуствено покрай нея. По странна ирония на съдбата в навечерието на своето унищожение Хейжи се превърна в един наистина достоен човек.

Посрещна смъртта от ръцете на Сенжин кротък като агънце. До последната секунда си остана в дълбините на своето обожание към Шизей, всичко останало му се струваше дребно и незначително.

Сенжин дълго обмисля кога точно да ликвидира Хейжи. Но впоследствие си даде сметка, че не е взел под внимание ефекта на смъртта му върху душевното състояние на Шизей.

Когато се изправи над леглото, в което двамата усърдно се любеха, очите му се изпълниха с гледката на вдигнати крака и яростно притиснати тазове. Никога нямаше да забрави изражението в очите на Шизей, когато извъртя главата на Хейжи в обратна посока и до слуха му долетя сухото пропукване на прекършените прешлени на гръбначния стълб. Точно третият и четвъртият, механично си помисли той, а пропукването прие като шумоленето на тръстика под напора на лек ветрец.