Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Аз съм звезда — обясни му Шизей. — Най-известната звезда на Япония.

А Сенжин, отсъствал толкова дълго от родината си, не знаеше дори значението на тази дума.

— Правя от всичко по малко на сцената и в телевизионното студио — обясни му Шизей. — Пея, танцувам, разказвам забавни историйки… Изнасям самостоятелни концерти, предстои ми собствен телевизионен сериал. Освен това рекламирам продукцията на най-големите търговски компании, не се отказвам от нищо. Аз съм идол за гладните очи на публиката, тя ме иска, тя ме обожава…

— Това прави ли те щастлива? — попита Сенжин, гледащ като омагьосан лицето й върху телевизионния екран. Беше златистосиньо, изключително привлекателно, камерите нежно го галеха с електронните си очи. Беше абсолютно убеден, че режисьорът на това предаване е влюбен в нея.

— Всички са влюбени в мен — просветли го Шизей. — Публиката, снимачните екипи, рекламните агенти, президентите на големите компании. Особено президентите! И това ме прави много щастлива! — По лицето й пробягаха сенки: — Но аз зная, че това няма да продължи дълго, колкото и чудно да ти се струва… Звездата трябва да е млада, свежа като утринната роса, недокосната… Времето е най-големият ми враг!

— Но как постигна всичко това? — попита Сенжин. И двамата изгаряха от желание да научат какво е станало с другия през трите години на раздялата им. Донякъде знаеха предварително това, тъй като енергийното им излъчване беше променило състава и плътността си в очакваната от тях посока. Но някои неща трябваше да бъдат казани на глас. Странното беше това, че и двамата изпитваха някакъв особен свян да го сторят — сякаш бяха неопитни младоженци в часа на истината, изправени пред брачното ложе.

Но Сенжин, както винаги по-нетърпелив, гореше от желание да й разкаже края на историята за Со Пенг, започната преди много години от Речния човек.

— Бях прав да замина за Жуи — каза й той в онази първа нощ. — Те знаеха прекрасно какво се е случило там и ми разказаха всичко.

Станало така, че Тик По Так, побеснял от вероломството на своя съперник в престъпния квартал на Сингапур, открил бардака, в който се забавлявал тоя тип, проникнал там на разсъмване и прерязал гърлото му със собствените си ръце. За компания пратил на оня свят както тримата му телохранители, така и проститутките, които кротко си спели в леглата.

Такова поне било мнението на сингапурската полиция. Макар шефовете й да имали изгоден и за двете страни „Пакт за ненападение“ с Так, кървавата касапница се оказала прекалена дори за техните свикнали на всичко стомаси. В резултат предприели хайка срещу бандита с всичките си налични сили, които били подпомогнати и от бандата на заклания гангстер.

Тук идва ред да си припомним за съществуването на Ван — братовчедът на Со Пенг, който бил прислужник в полицията. Няколко дни след началото на акцията във вестниците се получило, анонимно съобщение, което доказвало участието на бандата в брутално убийство, обект на полицейско разследване. Скандалът бил страхотен и разтърсил цял Сингапур. Естествено, британският полицейски началник отрекъл всякакви връзки между повереното му ведомство и престъпните групировки, но обвиненията били толкова неоспорими, че той бил принуден да уволни две трети от своите служители. Това пък му оставило малко време да се занимава с преследването на Тик По Так, който скоро се завърнал в Нощния квартал и отново го поставил под железен контрол.

Но Так вече не бил сам — зад гърба му стоял Со Пенг и му давал мъдрите си съвети. Според старейшините танжини в Жуи, Со Пенг дърпал конците на всичко, именно той открил начин да проникне в строго охранявания бардак, подкупвайки персонала, който сипал приспивателно във виното на самсенга съперник и неговите телохранители.

Пак Со Пенг уредил братовчед му да открадне от канцеларията на полицейския началник изобличителните материали, след което невъзмутимо подал молба за овакантеното от компрометирания служител място.

Всичко това изглеждало абсурдно, тъй като по онова време Со Пенг бил все още юноша (не по-възрастен от мен, уточни Сенжин). Но началникът на полицията бил притиснат до стената, трябвало не само да възстанови реда и спокойствието с помощта на британската армия, но да възстанови и доверието в своята администрация. А военните със сигурност не били в състояние да сторят това. Губернаторът го викал вече два пъти, заплахите му да го уволни и да го изпрати обратно в Англия били съвсем недвусмислени. В допълнение на всичките тези обстоятелства, нямало друг кандидат за поста на уволнения полицейски служител.