Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— В началото са били двайсет и четири — отвърна Ксу. — Осем продължават да са тук. Именно тях се опитал да открадне Аичи.

— И какво?

— Хванали го — каза Ксу. — Бил осъден от съда на старейшините и прогонен от Жуи. Сега научавам, че се е завърнал в Азама и е започнал да преподава своята версия на Тао-тао. А това е строго забранено.

— Очевидно забраната не му е подействала.

— Така е — сви рамене Ксу.

После нещо проблесна в съзнанието му.

— Казваш, че старейшините били длъжни да ме приемат… По силата на кой закон? Не съм чувал за него.

— Той съществува, само това мога да ти кажа.

Нещо в изражението на очите й го накара да вметне:

— Не ми казваш цялата истина!

После включи в действие дарбата си и невидимите й лъчи леко се докоснаха до съзнанието на момичето.

— Така е — прошепна Ксу. — Не ти казах всичко… Законът действа само по отношение на танжините, които са преки наследници на основоположника…

— Нима искаш да кажеш, че аз… — Сенжин млъкна и объркано я погледна.

— Ти си пряк наследник на Жао Хсия, мъченика, който…

— Който е бил удавен във водите на водопада от Со Пенг.

— Да — въздъхна Ксу. Лицето й блестеше под ярките слънчеви лъчи като истинско злато, очите й бяха влажни. Тя се изтръгна от клещите на ръцете му и бавно опря глава на гърдите му. Металическата спирала на излъчването му потрепна, все още обвита около плахото сияние на волята й. Тялото му изведнъж се изпълни със сила и започна да пулсира от удоволствие.

Сенжин вече бе открил, че може да изпитва една особена сексуална възбуда от контактите със сестра си. Макар и абсолютно платоническа, тя беше приятна игра, игра на майсторство, игра на надмощие. Обичаше да усеща как волята на Шизей се стопява под въздействието на гениалната му дарба, как могъщата спирала на духовното му излъчване се увива около нейното, създава у нея огромно удоволствие, което се разплисква върху него на топли, приятни вълни.

Но сега ставаше нещо съвсем друго, нещо вътре в собствената му спирала. Сякаш върху стоманените й пръстени въздействаше това, около което се бяха увили. Излъчването бе толкова могъщо, че за миг той изгуби своята ориентация, започна да се носи в безкрайността на времето и пространството. Изгуби способността да се контролира, подчини се изцяло на чуждата воля, тя нахлу в съзнанието му и дори изтри вечните въпроси, горящи там със студена светлина. Остана единствено удоволствието — всеобхватно, бездънно, спиращо дъха…

Когато всичко свърши, Сенжин бе така разтърсен, че не беше в състояние дори да се изправи. Тялото му безсилно се плъзна надолу, ръцете му обгърнаха глезените на Ксу. Затвори очи и се остави за миг на пълния покой, нахлул в душата му. После въпросите отново изплуваха в съзнанието му, бавно и постепенно, без обичайната настойчивост. И той отново стана това, което беше.

Сенжин и Ксу никога не се завърнаха на тази полянка, сгушена в склоновете на Тайханг Шан, никога не изпитаха отново прекрасната близост. Може би тя би го сторила пак, но той не й даде шанс да го предложи. Част от него изпитваше огромна наслада от насилието (нямаше друга, по-подходяща дума за описание на това, което бе станало между тях), но друга — дълбока и много по-властна, изпитваше смразяващ ужас от факта, че волята му е била подчинена напълно от чужда воля, от друго човешко същество. И тази част му забраняваше безпрекословно повторно докосване до подобно усещане.

Три месеца след пристигането си в Жуи Сенжин разбра, че истината на Речния човек не е истината . А три години по-късно разбра, че и истината на Тао-тао не е голямата истина .

След което се замисли за Шизей — нещо, което не, беше правил отдавна. В главата му изплува въпросът, който тя му бе задала преди много години: „Защо виждаш всичко изопачено?“ Тогава не можеше да й отговори, но сега вече не беше така. Жадуваше да я попие с всичките си сетива, да я обвие с безупречно насоченото си излъчване, да изчака сливането на душите им, а после да каже: „Всичко е изопачено за мен, защото зная, че в този свят няма една съвършена истина, в него могат да съществуват само предполагаеми и затова многобройни истини. Всеки човек си изработва една от тях или я възприема от друг човек. По тази причина животът е пълен с конфликти.“

Три години и три месеца след началото на обучението на Сенжин в Тао-тао, старейшините хвърлиха жребия. Това беше древен ритуал, който се проточи цяла седмица. Седем дни на псалми и декламации, които постепенно усилваха влиянието си върху мембраната на „кокоро“. Накрая Сенжин се чувстваше толкова възбуден, че изобщо престана да спи — всяко движение и жест — негови и на околните — влизаха в ритъма на това могъщо трептене.