Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Отчаян и уморен от огромния натиск върху себе си, началникът на полицията назначил Со Пенг за свой заместник, въпреки че младежът нямал никакъв опит в тази област. Но опит не му бил необходим. Той разполагал с необичайната си дарба, а негов верен съюзник бил могъщият Тик По Так.

Планът на Со Пенг действал безотказно. Използвайки силите на сингапурската полиция, той методично разгромявал всички банди, които съперничели на Так. Гангстерите нямали избор и един по един признавали управлението му.

Само след седмица Нощната зона била укротена, а две седмици по-късно бил разкрит и извършителят на жестокото клане в публичния дом. За всеобщо удивление той се оказал не Так, а един от амбициозните главатари на съперническа банда. Уликите срещу него били толкова многобройни и убедителни, че началникът на полицията и губернаторът организирали публичен процес. Убиецът бил осъден и екзекутиран, а населението на града получило своето спокойствие.

Един месец след постъпването на Со Пенг в полицията Сингапур се завърнал към нормален живот, а двайсетгодишният заместник-началник на полицията станал най-известната и уважавана личност в колонията.

С помощта на своята дарба той прикрил всички следи от убийството на своя природен брат, а заедно с него и следите на още много организирани от него престъпления.

Со Пенг посъветвал Так да изтегли парите си от бизнеса с отглеждане на мак и да ги вложи за закупуване на обширни терени северно от града. После назначил на работа Х. Н. Ридли — директора на Ботаническата градина, с когото се запознал по време на лова на тигри, и щедро финансирал проекта му за създаване на насаждения от дървото „пара“. Пет години по-късно вече разполагали с огромна каучукова плантация. Со Пенг напуснал поста си и се отдал изцяло на бизнеса. Взел при себе си момчето с плоското лице, с което преди години се запознал на улицата пред дома си, скоро двамата станали по-близки дори от братя. Кръвните му братя също получили работа в плантацията. Баща му току-що бил починал от дизентерия, която лепнал на един от островите около Ява. За майка му не се разбрало нищо, въпреки че Со Пенг хвърлил купища пари за нейното издирване.

Времето минавало, плантацията работела все по-добре. Използвайки мръсните пари на Так, Со Пенг продължавал да разширява бизнеса, купувайки в най-подходящо време различни предприятия. А най-подходящото време неизменно се оказвало най-неблагоприятното за продавачите.

Запознал се с една китайка и се оженил за нея. А тя, като добре смазана машина, започнала да пуска в скута му по една дъщеря всяка календарна година. Но Со Пенг не бил доволен. По мнение на старейшините танжини между него и Так се появили търкания относно начина на управление на законния бизнес. Търканията се превърнали в дълбоки различия и Так в крайна сметка решил да се оттегли. Со Пенг не възразил.

Скоро след това тялото на Тик По Так било изхвърлено от вълните на морето. Полицейското разследване било претупано надве-натри и изпратено в архивите. Макар отдавна да бил напуснал полицията, Со Пенг поддържал тесни връзки със своя наследник…

— Но какво разбра за най-важното — за изумрудите на танжин? — попита Шизей.

— И на тях ще им дойде реда — успокои я Сенжин. — Танжините не останали безучастни, докато техният враг укрепвал своята мощ. След Жао Хсия изпратили други младежи, но и те не се завърнали. И тогава разбрали грешката си. До този момент вярвали, че синът на предателката Лианг ще съумее да я убеди да върне откраднатите камъни. Вярвали, че Жао Хсия ще убеди своя природен брат да се върне с него в Жуи и да се заеме със задълбоченото изучаване на Тао-тао, което било негово право и негов дълг.

Но отговорът на опитите им за помирение бил само един — смърт.

Въпреки това, те все още се въздържали от ответен удар, просто защото Лианг и Со Пенг били танжини. При това не обикновени бойци, а преки наследници на основоположника, които на всяка цена трябвало да останат живи.

И тъй, старейшините продължили да изпращат свои хора, които трябвало да открият Лианг и да я убедят да върне безценните камъни. Всичко било напразно — те не открили нито нея, нито камъните. Со Пенг и членовете на семейството му били обект на постоянно наблюдение, но нищо не ги свързвало с откраднатите ценности. Танжините следели дори приятеля на Со Пенг с плоското лице, който вече бил началник-смяна в каучуковата плантация. Станали свидетели на смъртта на първата жена на Со Пенг, на брака му с втората. Тя започнала да го дарява със синове, докато дъщерите му една по една били отнесени от чумата, която върлувала по Малайския архипелаг.