Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Тц! — отвърна Килан, после се усмихна и прибра магнетофончето от масата. — Повярвай ми, това е нашият билет към рая — прошепна тя и леко го целуна по бузата. — Към всичко, за което сме мечтали!

Негодника погледна надолу към вече голата повърхност на масичката и поклати глава:

— Аз имам всичко, за което съм мечтал.

Но Килан не го чу, тъй като вече беше навън.

Полицаите, които дойдоха за Шизей, се държаха любезно, дори почтително. Тя ги очакваше и тръгна с тях без излишно суетене. Дебел и потен детектив с брада я попита къде е била през миналата нощ. Шизей го гледаше в очите — умни и проницателни. Беше се намъкнал в омачкан и зле скроен костюм по начина, по който другите хора се намъкват в хавлиите си, държеше се спокойно и уверено. Шизей пък беше с къса черна пола, широк платнен колан и кървавочервена блузка без ръкави. Известно време стоеше и безмълвно го наблюдаваше.

Докато говореше, той дъвчеше сандвич с кюфте, видът му бе на небрежен и добродушен човек. Но Шизей остана с впечатлението, че това е капан, използван с лекота от майстор на постановките. Запита се дали просто иска да я накара да се отпусне, или пък е решил да я хване неподготвена.

Седяха край просто дървено бюро с издраскан плот, разположено в средата на безлична, боядисана в служебно зелен цвят стая. В единия от прашните ъгли беше изправен автомат за охлаждане на вода, в другия имаше мазна кафе машина с лавица, на която бяха наредени не по-малко мазни чаши. Прозорците бяха препречени от здрави метални решетки.

От начина, по който детективът, назовал се Албъмарл, задаваше своите въпроси, Шизей стигна до заключението, че Брандинг е посочил именно нея за доказване на алибито си. Албъмарл спомена, че в полицията се е получил анонимен сигнал за тялото в багажника на колата му. Единственото, което знаели за човека, който се обадил, било, че има мъжки глас. В момента срещу Брандинг било отправено официално обвинение за убийството на Дейвид Брислинг. Имали основание да подложат сенатора на продължителен разпит, тъй като враждата му с Дъглас Хау била широко известна. Шизей разбра, че полицията все още не може да открие достатъчно мотиви за извършеното престъпление. И именно затова бяха решили да я разпитат.

Разбира се, те никога няма да открият истината. След като уби Брислинг, тя се беше обадила на една от спомагателните групи, чийто номер помнеше още от деня, в който бе получила задачата да проникне в проекта „Кошер“. Обясни им къде ще остави дубликат отключа за колата на Брандинг, който си беше извадила предварително, после спокойно отиде на приема в Белия дом.

Групата бе взела колата на Брандинг от паркинга, беше натоварила трупа на Брислинг в багажника и веднага след това я беше върнала обратно, точно на същото място.

Шизей отговаряше на въпросите на детектив Албъмарл колкото може по-изчерпателно, пропусна само факта, че е заварила Брислинг в дома си, когато се е върнала за забравената чантичка. Спомена за този досаден пропуск, само за да му покаже, че наистина има искрено желание да каже каквото знае. Освен това не й беше известно доколко са били подробни показанията, на Брандинг, нямаше смисъл да дава храна за допълнителен размисъл на този дебелак срещу нея.

— Вие сте добра приятелка със сенатора Брандинг — установи след малко Албъмарл и избърса следите от кетчуп по устата си.

— Ходихме заедно на приема — отвърна Шизей. — Не за пръв път сме заедно след работно време.

Албъмарл продължително я изгледа, после се ухили, разкривайки два реда едри като плочки зъби.

— Уважавам сенатора за отличния му вкус — рече той.

— Извинете, но само като ексхибиционист ли се интересувате от нашите отношения? — хладно го сряза Шизей.

Албъмарл се изсмя колкото да покаже, че притежава чувство за хумор, после лицето му стана сериозно.

— Вие сте алибито на сенатора — мрачно изрече той.

— И искате да кажете, че ще излъжа от обич към него, така ли?

— Няма да ми е първият случай — сви рамене детективът.

— На приема в Белия дом поне двеста и петдесет души видяха сенатора Брандинг — отбеляза тя.

— Но според вашите показания — Албъмарл хвърли кратък поглед в разтворения пред него бележник, — вие сте пристигнали там около осем и половина. Нали така?

— Да.

— Е, добре… Докторът казва, че Брислинг е умрял някъде между седем и девет вечерта. А това означава сума време преди осем и половина…

Тя разбра, че детективът умишлено е задържал тази информация, докато настъпи подходящият момент да й я хвърли в лицето.