Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Не — твърдо отвърна Канзацу, сякаш прочел ужасните му мисли. — Станало е случайно. Да си мислим, че хирургът е знаел точно какво да пипне в главата ти, за да изтрие наученото, означава да вярваме в съществуването на шанс, който е едно на милион! — Канзацу седеше напълно неподвижно, очите му бяха едва доловими цепнатини — два черни гарвана в пуста и отдавна ожъната пшеничена нива. От лицето му се излъчваше сила и меланхолия. — Говоря за нещо съвсем целенасочено, Никълъс — добави той.

Никълъс чуваше тежкото блъскане на сърцето си, тишината стана нетърпима. Кръвта бучеше в ушите му, тялото му се вцепени от ужас.

— Но хирургът…

— По всяка вероятност той е бил само пионка, макар да не изключвам и съучастие — твърдо го прекъсна Канзацу.

Пред очите на Никълъс изплува окървавеното лице на доктор Ханами, обезобразеното му тяло, проснато на тротоара.

— Хирургът, който ме оперира, беше изхвърлен през прозореца на кабинета си — каза той. После разказа всичко — от момента, в който доктор Ханами произнесе като присъда своята диагноза, до битката с танжина, станала шест месена по-късно в кабинета му.

— Аха, сега всичко си идва на мястото — каза Канзацу, извади някаква медицинска книга и я отвори на страницата, озаглавена „Мозъчни полукълба“. — Хайде сега да караме поред. Според това, което ми разказа, твоят тумор е бил ето тук — зад хипокампусната бразда — пръстът му се спря на съответното място върху рисунката. — Виждаш, че това е съвсем близо до границата на хипокампуса 1 1 Хипокампус — издатина в страничното мозъчно стомахче. — Б.пр. и малко над нея… Танжините знаят от стотици години, че човешкият мозък е нещо като компютър, чиито милиарди функции се изпълняват от точно определени сектори. Един от тези сектори например е свързан с формирането на паметта, той е сравнително ограничен. Намира се точно там, където според западните учени е разположен хипокампусът…

— Но моят тумор беше над него — възрази Никълъс. — Все повече започвам да се убеждавам, че доктор Ханами е допуснал грешка… че скалпелът му се е плъзнал не там, където трябва.

— Напротив — поклати глава Канзацу. — Изхвърли черните мисли и се опитай да се съсредоточиш върху очевидното, Никълъс. Хипокампусът е далеч под мястото на тумора, изключено е да бъде докоснат по погрешка от скалпела на опитен хирург. Направено е било нарочно!

Канзацу прелисти книгата и продължи:

— Съвременната наука е открила, че хипокампусът играе решаваща роля за действието на паметта, тъй като мозъчните му клетки са богати на една особена молекула, наречена „рецептор НМДА“ по името на съответните химикали, с чиято помощ е била открита тя. Именно тези рецептори приемат информацията и я съхраняват за повторна употреба. Това е възможно, само ако мозъчните клетки, или невроните, имат възможност да се свързват една с друга и по този начин да изграждат синаптични връзки 2 2 Синапсис — ограничено място за контакт между два неврона. — Б.пр. . Ако нещо прекъсне този процес — какъвто очевидно е бил твоят случай — включването на нови спомени се прекратява, а ако се увредят споменатите НМДА-рецептори, достъпът до вече съществуващите спомени се прекъсва изцяло. В крайна сметка се получава това, което според теб е загуба на паметта, но на практика няма нищо общо с подобен процес.

— Тогава какво е станало с мен? — попита Никълъс.

— Мога само да предполагам — отвърна Канзацу. — Но предположението ми положително ще бъде близко до истината. Мисля, че докато хирургът е оперирал тумора ти, някой друг с фиброоптика е вкарал химически агент, потискащ НМДА-рецепторите в хипокампуса…

— Но нали този агент ще блокира всичките ми спомени, а не само тези, които са свързани с уменията ми на нинджа?

— При нормални обстоятелства — да — отвърна Канзацу. — Но ти имаш работа не с обикновен танжин, а с „дорокусай“. Той е в състояние да проникне в отделните сектори на паметта ти точно по начина, по който ти, а и всеки опитен нинджа, блокираш само онези части от тялото си, които изпитват болка. Освен това съзнанието ти е било изцяло фокусирано върху това, което си изпитвал в момента — състоянието широ нинджа. Според мен ще ти бъде трудно, а дори и невъзможно, да извикаш някои от най-ранните си детски спомени.

Никълъс се замисли. Наистина много неща от детството бяха започнали да му убягват. Знаеше, че са там, но не беше в състояние да ги извади на повърхността на съзнанието си.