Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Приемът беше съвсем традиционен, единственото поведение, което вървеше тук, беше дипломацията и стриктното придържане към протокола. Брандинг я притежаваше в изобилие и не след дълго бе от малкото хора, около които се трупаха гости, слушаха го, смееха се на остроумието му и държаха да ги видят в негова компания.

Едновременно със светските си задължения той не изпускаше от очи и Шизей, която леко се плъзгаше през балната зала, проблясваща в злато и кристал. С чаша шампанско в ръка тя се спираше да размени по някоя дума с различни дипломати, те вежливо кимаха и още по-вежливо я изслушваха. Накрая неизбежно й подаваха своите картички, при това с благоговението, с което се поднася дар пред олтара на светица.

Един час след пристигането им Брандинг я дръпна настрана, намигна и попита:

— Забавляваш ли се?

— Съвсем добре — кимна тя.

— Забелязах — рече той, изпитвайки същото. В залата присъстваха всички известни членове на Републиканската партия, навъртаха се край него, стремяха се да го увлекат в разговор и когато стореха това, бързаха да го уверят в подкрепата си за законопроекта АСКП.

Единственото язвително подмятане дойде от Триша Хамилтън — съпруга на Бъд Хамилтън, сенатор от Мериленд и близък приятел на Брандинг. Изплувала като вестоносец пред настъпваща армия, тя се лепна за него и обяви:

— Ти си моят кавалер тази вечер!

Беше облечена в официална рокля от коприна и кринолин, която положително струваше цяло състояние, но въпреки това я правеше с десет години по-възрастна от нейните петдесет и три години.

Очите й предизвикателно блестяха и той добре забеляза как опипват Шизей с онази хищна алчност, която вашингтонските съпруги бяха превърнали във висше изкуство.

— Какво прекрасно създание! — възкликна тя с глас, който прозвуча така, сякаш казваше: „Каква уличница, Господи!“

Брандинг се разсмя, настроението му бе прекалено добро, за да се тревожи от заядливостта на Триша.

— Освен това има и глава — рече той.

— Бас държа, че е точно така — сладко му се усмихна тя и го поведе към просторната трапезария. Костюмчето й е доста интересно. „Луи Феро“, нали?

— Нямам представа, но ми харесва — отвърна Брандинг.

— О, на мен също — кисело рече Триша. — Но имам странното чувство, че вече съм го виждала… В това градче няма кой знае колко оригинални дрехи на Луи Феро… Продават се единствено в „Сакс Джандъл“, където никога няма два комплекта от един и същ размер… Зная това, защото онзи ден минах оттам да си потърся нещо ново и съм сигурна, че видях това същото костюмче, знаеш… — Тя се притисна до Брандинг и прошушна в ухото му: — Да, да, същото беше! И знаеш ли кой го купи, Кук? Сенаторът Хау! Щастлива съм да ти съобщя, че Дъглас не ме видя, тъй като много бързаше. Неприятно човече, нали Кук? Тръпки ме побиват, като си помисля, че мога да се докосна до него!

— Това, което каза за „Сакс Джандъл“ е вярно, но за костюмчето грешиш — отвърна Брандинг. — Едва ли в цял Вашингтон има само една бройка от него… Не разбирам накъде биеш, Триш.

— Наникъде, Кук. Просто си бъбря.

Той направи опит да забрави казаното от Триша Хамилтън, но по време на вечерята откри, че умът му е зает именно с него. Вероятно затова не помнеше нито какво е ял, нито разговорите около масата. Реч произнесе първо президентът, после и германският канцлер, но Брандинг не им обърна внимание.

В колата на път за дома беше толкова мълчалив, че Шизей протегна ръка и леко го докосна:

— Какво има, Кук?

Понечи да я попита откъде се е сдобила с костюмчето „Луи Феро“, дали сама си го е купила, или го е получила като подарък. Прехапа устни в последния миг, тъй като си даде сметка, че не иска да получи отговор на тези въпроси. Защото бе убеден, че отговорът ще бъде лъжа.

— Нищо — тръсна глава той. — На практика беше доста разтърсен от „невинното бъбрене“ на Триша Хамилтън. Триша беше клюкарка само дотолкова, колкото да подхранва илюзията си, че с помощта на интимна информация за известни личности тя самата е в центъра на събитията. Но нейните клюки винаги бяха проверени и абсолютно достоверни. Мъдро оставяше измислиците и лъжите на другите вашингтонски съпруги.

Брандинг се безпокоеше от мисълта, че след като Триша е видяла Хау да купува костюмчето, това наистина е било така.

Отначало неволно потърси някакво невинно обяснение за този факт, но скоро си даде сметка, че постъпва глупаво и невинно обяснение няма. После се зае да обмисля вероятността за наличието на таен съюз между Дъглас Хау и Шизей, но и това не го доведе до нищо. Беше готов да заложи живота си, че между хора като Шизей и Хау не може да има нищо общо. Но нещо не беше наред и ако подозренията му се окажеха верни, то Шизей би трябвало да е най-великата актриса на този свят!