Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Влезе в стаята толкова безшумно, че дори див звяр не би доловил стъпките й. Но сянката й попадна върху вратата на гардероба, Брислинг светкавично се обърна и в ръката му се появи пистолет. Шизей замръзна на крачка от него, волята й се сви на топка и прехвърли целия контрол на тялото си върху Кшира. Съзнанието й се превърна в бял екран, който бавно започна да се изпълва с Пустотата, с невероятната хармония между светлина и звуци, която представляваше същността на Кшира.

Глезенът на левия й крак се стрелна нагоре едновременно с рязкото завъртане на тялото. Разперените пръсти се стовариха върху китката на Брислинг — точно там, където вените и нервите се преплитаха в уязвим възел.

Ръката на Брислинг стана безчувствена в мига, в който сгърченият от изненада мозък даде команда за натискане на спусъка.

Пистолетът излетя от ръката му, Шизей приклекна, сплете пръстите си в юмрук и ги заби под брадичката му. После рязко ги вдигна нагоре, използвайки за опора таза и коремните си мускули. С помощта на „хара“ придаде на раменните стави и ръцете си огромна, почти нечовешка сила. От устата й се изтръгна див, смразяващ кръвта вик. Това беше „киай“ — победоносният вик на дивия и всепобеждаващ дух, нещо повече от боен вик — сам по себе си древно бойно изкуство. Главата на Брислинг отхвръкна назад, темето му влезе в болезнено съприкосновение с ръба на вратата на гардероба.

Едва след като непосредствената опасност беше отстранена и Кшира започна да намалява своето действие, Шизей си даде сметка за Котън Брандинг. Клепачите й примигнаха, умът й светкавично очерта плана за следващите действия, които трябваше да бъдат в строг синхрон със създадената ситуация. Сети се за местонахождението на Хау с чувство на огромно облекчение. Недоказуемост на вината — методът беше наистина безпогрешен.

Вдигна телефонната слушалка и секунди по-късно подготовката беше приключена.

Точно четири минути след като влезе в къщата, отново се настани в ягуара до Брандинг.

— Извинявай, че се забавих — леко задъхано каза тя.

— Бях започнал да се тревожа — рече сенаторът и включи на скорост. — Стори ми се, че чух нещо и вече мислех да дойда да те взема…

— Напразно си се безпокоил — приведе се към него Шизей и го целуна по бузата. — Шефът ме хвана на телефона, тъкмо когато тръгвах… Трябваше да вдигна слушалката, макар секретарят да беше включен. — Ръката й се плъзна по бедрото му: — Между другото, той ме помоли да ти благодаря, че ме вземаш на приема със себе си… Нямаше друг начин да проникна там, но сега вече съм сигурна, че ще завържа някое и друго полезно познанство.

— Чудесно — ухили се Брандинг. — Значи съм си дал дневния принос за опазването на околната среда. — Това наистина е нещо, Кук. Само не си мисли, че е достатъчно. Нищо няма да е достатъчно, докато американските политици продължават да приемат екологията като мръсна дума.

Отвъд затъмнените стъкла на лимузината Северозападен Вашингтон блестеше като огърлица за един милион долара. Поне така изглеждаше той в очите на туристите, но Брандинг отлично знаеше, че това е една огромна илюзия. Зад блестящите фасади се криеше мизерията, престъпността и безработицата, особено изявени сред чернокожото население на града. Докато, облечени във фракове политици като него тънеха в разкош и се радваха на изтънчена храна, истинският Вашингтон кипеше и заплашваше да експлодира като оставен без надзор парен котел.

Физическа тежест на мислите му даде една полицейска кола с включена сирена, която профуча в обратна посока… Но поне тази вечер той не искаше да се безпокои от многобройните проблеми на обществото.

— Как се озова сред привържениците на екологическата идея? — попита той.

— С помощта на убийствата — отвърна Шизей и леко се усмихна на озадачената му физиономия. — Моят народ изби прекалено много китове, прекалено много тюлени намериха смъртта си по плажовете и айсбергите, намушкани с вили и пребити с колове. Прекалено много отровни отпадъци бяха хвърлени в нашите реки и потоци, в нашите океани… Никога в живота си не бях виждала толкова безразсъдна и зла алчност. Исках да направя нещо, имах нужда да го направя. За мен беше важно да зная, че нещата могат да се променят.

Брандинг се замисли за живота на Шизей. Измъчвана и държана под ключ от лудия художник Засо, който си бе въобразявал, че ще я превърне в жена демон. Мислеше предимно за начина, по който тази жена бе надмогнала ужасното си минало и се бе превърнала в човек със силен характер, чиято работа действително има смисъл в живота. И се гордееше с нея.