Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Спря пред къщата й, но остави двигателя да работи.

— Няма ли да влезеш? — попита го Шизей.

— Не, да го оставим за друга вечер.

На фона на едва доловимото мъркане на мотора между тях бавно се очерта дълбока пропаст. В началото на вечерта я нямаше. Улицата беше пуста, луминесцентното осветление хвърляше кръгове от ярка светлина под стълбовете. По издълженото торпедо на ягуара пробягваха сенките на брястовете.

— Какво има, Кук? — докосна лакътя му Шизей. — След вечерята настроението ти рязко се промени.

— Уморен съм — затвори за миг очи той. — Искам да се прибера у дома.

— Моля те, Кук, влез поне за малко! Не искам вечерта да свърши по този начин!

Брандинг се поколеба, после протегна ръка и изключи двигателя.

Шизей вървеше пред него и палеше всички лампи на долния етаж. Като дете, събудило се от кошмар, помисли си Брандинг.

— Ще пиеш ли нещо?

— Не ми се пие — поклати глава той, изправен като кол в средата на дневната.

— За Бога, Кук! Кажи какво става?

— Не знам какво става — отвърна бавно той. — Все още не знам…

— Искаш да си вървиш, виждам го по лицето ти — отбеляза тя. — Просто изгаряш от желание час по-скоро да се махнеш оттук!

— Нищо подобно.

— Не ме лъжи! — погледна го в очите Шизей. И Брандинг изведнъж побесня. Тя си позволява, да го обвинява в лъжа! Тя — него !

— Как смееш да ми говориш по този начин, кучко лъжлива! — ревна той и пристъпи към антрето. — Откъде се сдоби с новия си костюм?!

Сърцето на Шизей подскочи и заседна в гърлото й. Нима е разбрал за подаръка на Хау? Но как би могъл?

Брандинг я чу да го вика по име, после телефонът започна да звъни. Излезе през входната врата и усети как мускулите на краката му странно подскачат, свити на топка.

Шизей грабна слушалката и раздразнено изкрещя:

— Какво има?

После дъхът й спря, разпознала гласа на брат си.

— Сенжин! — прошепна тя. — Мислех, че се разбрахме да…

— Край на всякакви предишни споразумения — отвърна Сенжин.

— На така ще поставиш под заплаха всичко, което…

— Млъкни!

— Какво има? — попита с пресъхнало гърло Шизей. — Какво се е случило?

— Случило се е невъзможното! — изръмжа Сенжин, гласът му приличаше на тътена на парен котел, който всеки момент ще експлодира. — Имам нужда от теб!

— Какво си…?

— Пристигам — прекъсна я Сенжин. — Ще бъда в Лонг Айлънд, градчето Уест Бей Бридж. — Даде й адреса и добави: — Там ще се видим!

Шизей понечи да каже нещо, но връзката прекъсна. Постави слушалката на мястото й и леко потръпна, пръстите й несъзнателно опипваха пръстена е изумруд на дясната ръка.

Брандинг се качи в ягуара и включи двигателя. В момента, в който пое по тихата улица, забеляза, че ръцете му треперят. Сърцето му блъскаше в гърдите, страданието го притискаше със силата на физическа болка. Страшно много му липсваше съветът на жена му — тя положително би му посочила къде е прав и къде греши, образно казано, би знаела кой с кого и защо ляга в леглото… Винаги го бе правила.

Не можеше да понесе мисълта, че Шизей е изпратена при него от Дъглас Хау, че единствената й цел е да го компрометира, а заедно с него и законопроекта АСКП. Едва сега Брандинг си даде сметка, че наистина обича Шизей, обича я с цялата си душа. Тя беше успяла да проникне далеч зад отбранителната му система, беше успяла да се докосне до истинската му същност така, както дори Мери не беше го правила… Откритието, че всичко това е лъжа, беше извън обхвата на чувствата му, напълно неразбираемо…

Имаше чувството, че светът се е сгромолясал върху главата му; че етикетите, които винаги безпогрешно бе окачвал на хората край себе си, са безполезни, не, нещо по-лошо — напълно фалшиви! Беше като дете, което местят в ново училище и което изведнъж разбира, че старателно усвояваните в предишното му училище уроци са напълно погрешни. Чувстваше се наивен и глупав, предаден от онези кръгове на властта, които винаги го бяха поддържали.

Даваше си сметка, че пуританската кръв в жилите му го кара да я заклейми, да откаже да я изслуша. Защото знаеше, че любовта ще му попречи да различи истината от лъжата.

В съзнанието му отекнаха думите на майка му — ясни и близки, сякаш седеше до него в ягуара: „Светът е игрище на Сатаната, Котън. Останеш ли на тясната пътечка, която Бог е предопределил за теб, ти ще бъдеш в безопасност.“

Стресна се от синьо-червените светлини, които блеснаха в огледалцето за обратно виждане, последвани от кратко включване на сирена. Отби вдясно и спря, умът му продължаваше да е обзет от мрачни мисли. Патрулната полицейска кола почти опря нос в задницата на ягуара, беше бяла с познатите сини линии. В проблясъка на буркана върху покрива й Брандинг успя да зърне двете фигури на седалката.