Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— После пак забременях и всичко хвръкна по дяволите. Животът ми се преобърна с главата надолу. Сякаш пак се озовах в кабинета на Хони, ужасена от мисълта, че ще стана като мама. Не зная дали искам това дете. Не зная дали ще мога да се справя с тази отговорност. Чувствам, че ставам като мама, че просто не съм в състояние да бъда майка! И съм отвратена от себе си! Не искам да бъда като мама, не искам!

Сенжин нежно придържаше разтърсваното от ридания тяло на Джъстин и мълчеше. „И аз мразех моята майка, помисли си той. Само сестра ми знаеше това, но не разбираше защо. Разбра го едва когато й го обясних. Не е думи, а е действие. Сестра ми бе упорита жена с желязна воля, винаги получаваше това, което иска. Но не и от мен. Опитвах се да я излекувам от този порок и може би постигнах някакъв успех. Но бях принуден да прекъсна тези опити, защото ясно виждах, че тя по-скоро ще се пречупи, вместо да се огъне. Не бях в състояние да променя духа й, макар този дух да беше несъвършен, дори опасен. Тя беше моя сестра, а не майка. Майка си бих променил, ако съдбата ми бе предоставила този шанс. И тя беше слаба като тази жена тук. Всяко лечение, дори и най-радикалното, би било оправдано. Всичките й познати можеха да потвърдят това.

Мисля, че цял живот съм се стремил да проявявам твърдост и сила във всичко, което върша. Не мога да си позволя дори моментна слабост. Мисълта, че у мен има нещо нейно, е непоносима. Наследяват ли гените слабостта, предава ли се тя като отрова през пъпната връв?“

Лицето на Джъстин се притискаше до шията му, гърдите й набъбваха под мускулестото му тяло, бедрата й лепнеха за краката му. Но Сенжин не чувстваше нищо, точно както не чувстваше нищо, когато гледаше голото тяло на танцьорката Марико, или пък когато, с помощта на Тао-тао, изсмукваше невинността на Томи в душното килерче на полицейското управление. Така се бе чувствал цял живот със стотиците жени, които бе обладавал и които изпълваха миналото му като пътни знаци край губещото се в далечината шосе… Без мисълта за Хаха-сан не беше в състояние да изпита никакво плътско желание, колкото и прекрасна да беше жената в ръцете му.

Подлагаше на интелектуален разбор всяко съвкупление, до което бе успял да се добере, анализираше го със страстта на криптолог, попаднал на неизвестен надпис. По отношение на всичко, останало беше вълк. Вълк, който отмята глава и вие в: мрака на нощта.

— Спаси ме, моля те, спаси ме! — прошепна в ухото му Джъстин и тялото му потръпна от изненада. После, сякаш тя бе прошепнала „Обладай ме!“, то бавно започна да се изпълва с желание.

Стана така, вероятно защото в момента мислеше за сестра си — единствения човек, с когото бе споделял всичко важно в своя живот: сила, грях, наказание, ужаса от слабостта, съдбата си. Проряза го копнеж със силата на нетърпима болка.

Джъстин лежеше притисната до него, той чувстваше натиска на твърдите й гърди, усещаше ускореното тупкане на сърцето й. Лицето й бе извърнато към неговото, косата й проблясваше с фосфоресциращо сияние, замиращата лунна светлина позлатяваше меката кожа на шията й.

Това беше мигът, в който Сенжин отново затегна копринения шнур около шията й, а очите му се наляха с кръв. Придърпа я грубо към себе си, покри бедрата й със своите мускулести крака. Тя се опита да извика, но от устата й не излезе нито звук. Зъбите й проблеснаха на лунната светлина. Представи си ги покрити с кръв, зинали в първобитен вой срещу луната и изведнъж разбра какво иска, от какво се нуждае — да я превърне в свое подобие, да я стопи и погълне в себе си. Това, което не бе успял да стори с Марико в онзи върховен миг на наслада, в който изпиваше последния шепот на живота от обезобразеното й тяло; това, което търсеше у всички жени, които бе обладавал — да ги притежава в пълния, във всеобхватния смисъл на думата!

Защото вече не можеше да притежава сестра си по този уникален, по този великолепен начин, защото нищо не можеше да запълни ужасната празнота в душата му. Толкова ужасна, че дори той не смееше да надникне там… Там, където удоволствието е болка…

— Болка и удоволствие, светлина и мрак… — дрезгаво промълви Сенжин. — Така изглежда светът, това е измамната действителност… Кшира ми разкри истината: болката и удоволствието могат да се слеят, да се превърнат в единно цяло! И тогава идва онова неземно чувство на наслада, което е далеч по-силно от екстаза… — Дъхът му пареше бузата й: — Обещах да ти демонстрирам това, искам да го разбереш! Сега…