Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Наоколо цареше пълна тишина, ако не се вземат под внимание обичайните за жилищните блокове звуци и приглушения тътен на уличното движение далеч долу, проникващо през пукнатините между стената и прозоречната рамка. Нищо друго.

И все пак…

Кратко прошумоляване на вестник, настъпен от нечий крак, после отново тишина… Но този звук прогърмя в ушите на Плъха като драскането на клечка кибрит в бензинов склад.

Светкавично тикна слушалките в ъгъла и покри апаратурата с боклуци, после пристъпи към противоположната стена. Приличаше на квачка, която иска да отстрани опасността, надвиснала над пиленцата й, инстинктивно привличайки я към себе си. За Плъха пиленцата бяха всички записани разговори, целият този тайнствен свят, в който бе успял да проникне по поръчка на Танцан Нанги. Беше твърдо решен да запази събраните улики на всяка цена.

Прокрадна се през апартаментчето, в ръката му се появи нож с двайсетсантиметрово острие, чиято форма бе създал с помощта на компютъра си. Беше достатъчно тънко, за да се скрие с лекота в дрехите, едновременно с това и достатъчно широко за нанасяне на смъртоносен удар, дори и когато проникне не там, където трябва.

Сенки играеха по пода и стените, прескачаха през купчината натрошени летви, изсъхнала зидария и скъсани тапети, пронизваха змиеподобните купчини електрически и телефонни кабели.

Плъха усети нападението, далеч преди да го види. Нещо бръмна във въздуха и косъмчетата на врата му щръкнаха. Отлично познаваше този звук и реакцията му беше светкавична. Сви се на топка и се претърколи напред в посоката на нападението, с ясното съзнание, че това е единственият му шанс.

Звукът, който Плъха познаваше толкова добре, можеше да издаде само извито до крайност „тецубо“. Миг по-късно, сякаш за да потвърди правилността на предположението му, върху мястото на циментовия под, на което се бе намирал само секунда по-рано, избухна фонтан от прах и късчета бетон.

Тецубо-жуцу е едно изключително сложно бойно изкуство, предимно заради характера на самото „тецубо“ — тежка пръчка от плътно желязо, покрито с грапави брадавици в горния край. Това оръжие е било изобретено преди векове за борба с бронирани конници. Притежателят му умее да го хвърля по такъв начин, че то или пробива дебелата броня, или троши краката на коня.

В днешно време тецубо-жуцу се използва с една-единствена цел — физическо ликвидиране на противника. При него не може да се прилагат по-леки форми на надмощие.

Плъха се разгъна като еластична пружина и нанесе светкавичен удар с ножа си. Сякаш се блъсна в планина. Но това беше нормално, тъй като „тецубо“ можеше да се използва единствено от хора с огромна физическа сила. Без да вижда лицето на нападателя, Плъха вече знаеше кой го беше проследил от офисите на „Нами“ дотук. Това беше Кусунда Икуза.

Ударът му бе блокиран и той отлетя няколко крачки назад. Гърбът му влезе в болезнено съприкосновение със стената, но Плъха светкавично отскочи встрани и отново се понесе напред. Слухът му ясно долови бръмченето на ново „тецубо“, главата му инстинктивно се сви в раменете, тялото му се сгърчи на топка. Сантиметри над него стената се пръсна и го поръси с парчета мазилка.

За да избегне „суку“ — слабата защита на боеца, който прибягва до тецубо-жуцу, Икуза трябваше да нанася постоянни удари на своя противник. А това беше уморително дори за опитен и силен борец сумо като него.

От своя страна, Плъха си даваше ясна сметка, че в ограниченото пространство на апартаментчето едва ли ще успее дълго да се изплъзва от смъртоносното желязо. Всеки момент можеше да отскочи в погрешна посока или да се спъне и тогава Икуза щеше да му пръсне черепа.

По тази причина предприе единствения логичен ход — направи опит да се държи максимално близко до своя противник, тъй като в близък бой желязната пръчка губи голяма част от своята ефективност.

Свободната ръка на Икуза се стрелна напред. Плъха се гмурна под нея и нанесе удар с ножа си. Разнесе се звук от разцепен плат, острието потъна дълбоко: в жива плът: Икуза изпусна желязото и се опита да докопа Плъха с лапите си. Но той беше готов за подобен ход и го посрещна със страхотен удар „атеми“, нанесен с лакът в слънчевия сплит. После отскочи встрани, приклекна и бавно закръжи около противника си. Лявата му ръка напипа желязната пръчка, пръстите му се увиха около нея. Миг по-късно вече бе пуснал в ход сложната маневра „Йо-наза“, чрез която майсторите на айкидо парализират своите противници. Обърна гръб на Икуза и тръгна, към външния край на окръжността, която бе описвал допреди секунда, изчака тежката маса на противника да го доближи съвсем, използва собствената му тежест, за да, го извади от равновесие. Сега вече имам шанс, проблесна в съзнанието му, после всичко се превърна във вихрушка.