Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Пое дълбоко дъх и рязко разтвори вратата. Видя язовеца със слушалка на ухото и се втурна към него. Очите на собственика се разшириха от смайване, това беше достатъчно на Томи да прелети край отрупаното е книжа бюро и да грабне слушалката от ръката му, преди той да успее да реагира.

— С кого разговаряш? — остро просъска тя. Язовецът не отговори, лицето му силно пребледня.

Тя го блъсна в стола, притисна слушалката до ухото си и каза:

— Моши.

Отсреща не се долавяше нито звук. Томи натисна бутона за блокиране, включи се в свободна линия и избра номера на районната телефонна централа. Представи се със звание и служебен номер, след което сбито изложи искането си.

След около пет минути проверката беше готова.

— От вашия номер са набрали градското полицейско управление — съобщи техникът.

Последва дълго и тежко мълчание. Техникът изгуби търпение и извика:

— Ало, сержант? Там ли сте още?

— Да — дрезгаво отвърна Томи, пое дъх и успя да се овладее: — Можете ли да ми кажете кой отдел?

— Разбира се — отвърна техникът. — Отделът за тежки престъпления на Учи-бори-дори.

Отделът на Томи.

Все още замаяна, тя благодари на човека и бавно остави слушалката. Напрегна воля да се вземе в ръце, но мислите й бушуваха като океански вълни под напорите на вятъра. Язовецът очевидно се чувстваше притеснен от нахлуването й, но когато тя му представи Нанги като нов човек в разследването, реакцията му беше съвсем друга — в нея се усети нещо като приятно вълнение. В следващия момент сякаш чук се стовари върху главата й. „Мислех, че разследването е прекратено“ — това бяха думите на язовеца. Откъде може да знае това?! Значи има информатор в отдела!

— На кого се обади? — спря тежък поглед върху лицето му тя.

— На майка ми.

— Тя в полицията ли работи?

— Да, чистачка е там… Мие ви кенефите!

В продължение на една безкрайно дълга секунда Томи не направи нищо. После сграбчи язовеца за реверите и го блъсна в стената. Стъклото на прозореца се счупи и остро издрънча.

Лицето й бавно се приближаваше към неговото, той не можеше да я вижда ясно.

— Ако не ми кажеш на кого се обади, никога няма да напуснеш тази стая! — просъска тя.

— Големи приказки! — озъби й се язовецът.

Томи го тласна в стената с такава сила, че той неволно изпищя. Острите ръбове на счупеното стъкло пробиха плата на костюма му, отдолу изби алена кръв.

— Казвай на кого се обади!

Язовецът внезапно се разрида, пот започна да се стича по скулите му.

— Господи, не мога! — прошепна той. — Ако ти кажа, той ще ме убие!

— Няма да има този шанс! — изръмжа Томи и усили натиска си. Стъклото проникна още няколко милиметра в кожата на язовеца и той изпъшка от болка.

— Добре — простена той, гърчейки се. — Но искам полицейска протекция.

— Кой беше, казвай!

— Настоявам за протекция!

— Не си в положение да настояваш за каквото и да било! — поясни му Томи, после добави: — Все пак ще видя какво може да се направи. На кого се обади? На кого искаше да съобщиш за професор Нанги?

Очите на язовеца сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите си.

— Не е толкова лесно, по дяволите! — изпъшка той. — Мръсникът е цял шеф на отдел… Преди години редовно се отбиваше, но тогава районът му беше тук… Успя да ме обработи да го пускам при момичетата… Ох, това ужасно боли!… И вършеше с тях каквото си иска… Аз никога… Ох, Божичко! Никога не съм се интересувал какво точно върши… Не исках да знам. После стана тази трагедия с Марико и аз изпаднах в ужас. Не исках да бъда замесен в…

— Искаш да кажеш, че Марико е била изтезавана, изнасилена и умъртвена от началник на отдел в полицията?! — Томи си даде сметка, че крещи, но вече нищо не я интересуваше.

— Д-да — колебливо кимна язовецът.

Цял живот не си имала никого, Марико, мерна се мисълта в обърканото й съзнание. Но сега имаш мен — твоя отмъстител!

— Кой беше той? Кой я уби? — Ръцете й го разтърсваха като суха тръстика. Адреналинът Нахлуваше във вените й, хватката й беше желязна. После в главата й проблесна споменът, който й се беше изплъзнал одеве в гримьорната — здрач, малкият склад в управлението, тялото й усукано около Сенжин, устата й впита в плътта му, вкусът на…

— Кой уби Марико? Казвай, мръснико! Няма да излезеш жив оттук!

Пред очите й се спусна кървава пелена. Плъзгав като змиорка, споменът проблясваше в гънките на обърканото й съзнание. Дорокусаят прибягва до особена техника, за да постигне сексуално удовлетворение — прозвуча гласът на Нанги. — Нещо като самозадушаване… Цял живот я тренира…