Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— „Накано“ се превърна в един научноизследователски институт — точно с тази цел бяха вложени пари на Чиода. Използвахме компанията на баща ти за примамка, Килан. А той дори не разбра това.

— Искахме технологията „Сфинкс“ на Танцан Нанги, остро се нуждаехме от нея. Но как можехме да я получим? Нанги беше взел всички предпазни мерки срещу евентуалното й поглъщане. Нямаше как да го подмамим. Този проклетник изобщо не се поддава на корупция. Оставаше ни да го притиснем до стената с изненада. Затова решихме да му подхвърлим уловката „Накано“ с нейния великолепен отдел за проучвания. След което аз се залових да го притискам.

— Крайният резултат е налице — „Накано“ и „Сфинкс“ вече се обединиха. Нанги вярва, че ще използва правата си за поглъщане на по-късен етап, тъй като се нуждае от научноизследователската й дейност точно толкова, колкото ние се нуждаем от „Сфинкс“. Но няма да получи нищо. Вместо това ние ще се окажем собственици на „Сфинкс“ и това ще бъде краят на Танцан Нанги. Опциите, на които разчита, вече са невалидни. Защото само преди седмица научноизследователският отдел на „Накано“ е прехвърлен към друга, напълно независима от тази сделка компания. Нанги нямаше нищо против, тъй като знае, че тя е част от концерна и притежава единствено една ръждясваща петролна рафинерия в Кобе.

Ръцете на Плъха трепереха. Значи Икуза през цялото време е мамил Нанги! Провери два пъти магнетофона, искаше да бъде абсолютно сигурен, че всяка казана дума се записва. Изведнъж му се прииска час по-скоро да се махне оттук, да открие Нанги и да му предаде информацията. Но имаше чувството, че Килан Ороши готви някаква изненада както за него, така и за самия Икуза. В тази драма тя играеше някаква роля и Плъха бе твърдо решен да я разкрие.

— Търпение, Килан — засмя се Кусунда Икуза. — Трябва да бъдеш доволна от мястото, което съм ти осигурил в „Накано“. Ще видиш, че то предлага широки възможности. А Чиода винаги е на разположение. Помисли и друго — не рискуваш ли? Питам се какво ли ще кажат твоите революционно настроени приятелчета, когато разберат, че си започнала да работиш? Без съмнение ще стигнат до заключението, че системата е успяла да те асимилира.

— Да вървят на майната си — махна с ръка. Килан. — И без това започнаха да ме отегчават. Те са дребни човечета с догматично мислене и по нищо не се различават от привържениците на системата. А не пропускам да добавя, че именно тази система ги храни и облича… Разбира се, те не виждат иронията на ситуацията, не виждат и кухотата на тъй наречената си философия. Искат да сменят системата чрез насилие, но с какво ли ще я заменят? Не могат да кажат, защото си нямат и хабер!

— Прекалено млада си за подобен вид разсъждения — отбеляза Кусунда Икуза.

— И двамата сме млади, Кусунда. Не е ли ТОВА нашето проклятие? Още една причина да се държим заедно в опитите си да възседнем дракона!

— Ела — протегна ръце Икуза.

— Почакай — поклати глава Килан. — Имай малко търпение! — После подигравателно се усмихна: — Не съм се отказала от искането си!

— Не мога да те вкарам в Чиода — въздъхна Икуза. — Поне на този етап…

— Добре, това мога да го разбера. Но не мога да приема някаква си пиклива длъжност на рекламен агент в „Накано“!

— Какво би те задоволило? — тежко въздъхна Кусунда Икуза.

— За момента ли? Макар да е дълбока тайна, аз зная с какво нетърпение очакваш новото производство в „Накано“. Производство, което ще направи компанията конкурентна на „Сато Интернешънъл“. Амбициозна задача, тъй като „Сато“ е номер едно в производството на електронни компоненти, компютри и печатни платки. За изпълнението й ще ти трябва здрава подкрепа. Искам да се включа в тази битка.

— Но ти нямаш научна подготовка, Килан!

— Така е, но в замяна на това зная как се работи с хора. Ако получа възможност да работя в научноизследователския отдел на „Накано“, бих могла да изработя безупречна стратегия за маркетинга на новата продукция.

Икуза се замисли, после бавно поклати глава:

— Предложението ти е интересно, но трябва да бъде съгласувано с „Нами“.

— Което означава, че ще се уреди.

— Надценяваш влиянието ми — рече Икуза, но от усмивката му беше ясно, че се чувства поласкан.

— Знаеш, че съм права — рече Килан и се плъзна в скута му. Столът проскърца под двойната тежест, после бавно се завъртя. Икуза зарови лице в косите на Килан.

От своето скривалище Плъха имаше възможност да гледа право в лицето на Килан. В очите й пламтеше такава омраза, че той неволно потръпна. Едва сега си даде сметка, че тази омраза е предназначена не за баща й, а за самия Кусунда Икуза. Дълбоко в душата си тя продължаваше да бъде фанатичната революционерка. Всичко казано досега беше само прикритие за истинските й чувства.