Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Сенжин бе престанал да диша в обичайния смисъл на думата. Вкарваше и изкарваше въздуха от дробовете си на кратки тласъци, това му позволяваше да избегне пищенето в ушите и ускоряването на пулса, слухът му стана многократно по-остър от нормалния, а дори и от този на повечето зверове.

Без особена трудност откри мъжа, клекнал в храсталаците. От избора на позицията и положението на тялото му веднага разбра, че има работа със специалист по проследяването. Всеки обикновен човек, а дори и цял екип от хора, биха пропуснали да го забележат.

Но Сенжин не беше обикновен човек. Подуши го, още преди да го види. В ноздрите му нахлу едва доловима, но остра миризма на мъжко тяло, примесена с аромата на камелия, бор и жасмин. И разбра, че е бил обект на наблюдение:

Долови дишането на шпионина сред едва доловимия полъх на нощния ветрец, сред далечните призивни сигнали на кукумявките. Нещо прошумоля в клоните на японския кедър над главата му и той замръзна на място. Бавно и внимателно погледна нагоре. Огромен бухал размахваше крилата си — черни платна в сребърното лунно сияние. Миг по-късно кацна на един от клоните и насочи клюн към полската мишка, която потреперваше в ноктите му.

Сенжин се почувства близък с нощния хищник, с огромното кичесто дърво. Те бяха стражи на мрака, бяха символ на самотните войни, последна тяхна крепост сред обречен на разложение свят.

Миризмата на прясна кръв и стаеният в мрака шпионин го върнаха в действителността и той безшумно се раздвижи.

Приближи се зад приклекналия в храсталака мъж, който все още мислеше, че се намира в безопасност. Пръстите му светкавично се стегнаха около гърлото му.

— Кой те прати? — прошепна в ухото му той. — Защо си тук? За кого работиш?

Мъжът мълчеше и Сенжин повтори въпросите си, свободната му ръка мълниеносно нанасяше къси удари по особено чувствителни точки в тялото на противника.

Сенжин разполагаше с много кратко време да получи отговор на тези въпроси и шпионинът отлично знаеше това. Изчака секунда, но онзи продължаваше да мълчи. После предприе следващия, напълно логичен за положението му ход.

Очите му се превърнаха в тесни цепнатини, зениците изчезнаха, бялото мътно проблясваше в пулсиращата тишина на нощта. Окаменелите пръсти на свободната му ръка се стрелнаха към очните кухини на пленника, тялото му се разтърси от мощна конвулсия, свитите на топка мускули потръпнаха и се отпуснаха… Неприятна воня блъсна ноздрите на Сенжин, той бързо отстъпи назад и пусна трупа на земята. После прерови джобовете му с надеждата да открие самоличността на шпионина или пък на тези, които са го изпратили.

Минута по-късно вече беше обратно при Джъстин, която го очакваше просната на верандата.

Упоените й очи бавно се разтвориха, ирисите им бяха огромни.

— Къде беше? — унесено попита тя.

Сенжин мълчаливо уви шията й с тънък копринен шнур.

Рогът на месечината, пожълтял като зрял пъпеш е приближаването си към линията на хоризонта, продължаваше да облива с разсеяна светлина замрялата природа, беше единственият свидетел на това, което предстоеше да се случи. Жив, злокобен и ням свидетел…

— Сексуалното общуване често е брутално, жестоко, нечовешко — каза Сенжин. — Превръща се в опасно оръжие, може би затова го наричат не любовен акт, а изнасилване. Но всъщност между любовта и секса няма нищо общо, те просто са отделни и коренно различни понятия.

— Понякога — прошепна през полуотворените си устни Джъстин. — Само понякога!

Сенжин впи поглед в очите й.

— Сексът е интересен, само когато се използва като оръжие — рече той и в този момент престана да мисли дори за липсващите изумруди. Значение имаше единствено мигът, увиснал в пространството и времето, замрял сякаш завинаги.

Ръцете му бяха изцапани с кръв, миризмата й изпълваше ноздрите му. Близостта на смъртта, самият акт на убийството го бяха направили по-жив от всякога, чувстваше как увисва над пропастта, в която господства тайнството на вечността, предлагащо невероятната възможност да контролира съдбата на другите и чрез този акт да предопределя и собствената си съдба.

Бавно и внимателно започна да затяга примката около шията на Джъстин.

Плъха включи магнетофончето си на запис точно навреме, за да хване първата реплика на Кусунда Икуза, изправил се срещу Килан Ороши.

— Имам чувството, че трябва на всяка цена да се държа по-настрани от теб! — рече дебелият. Двамата отново бяха в кабинета на Икуза, разположен в небостъргача „Нипон Кейо“.