Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Винаги съм се опитвала да чета мислите ти, а често и душата ти — засмя се Килан.

Той рязко извъртя стола си.

— Все по-често си мисля, че трябва да те убия, преди да си ме унищожила!

— Някой ден сигурно ще се опиташ — невъзмутимо отвърна Килан. — И тази игра несъмнено ще ми донесе удоволствие.

— Смъртта не е игра, Килан — намръщено я изгледа Икуза. — Май не съм в състояние да ти втълпя тази проста истина!

— Напротив, разбирам я отлично — отвърна тя. — Но просто не ми пука!

— И все някога ще си изпатиш! — изръмжа Икуза.

Килан Ороши хвърли палтото си на бюрото и седна на стола до Икуза. Очите й се насочиха към широкия прозорец зад гърба му.

— Токио ми прилича на сестрата, която цял живот напразно съм мечтала да имам — каза тя. — Не бих могла да живея, без да усещам могъщия му пулс, без пънковете, които важно се разхождат из Уено, без необятния пазар за електроника в Акихабара, без джунглата от крещящи и напълно безсмислени неонови реклами… Япония е земя на празните ръце, земя на примитивното, на натрапчивата сексуалност, която пулсира под една привидно подредена повърхност на социалното поведение. Добре дошли в бъдещето! Добре дошли в постядреното общество!

Кусунда Икуза я наблюдаваше с мрачния скептицизъм на политик, който присъства на предизборната кампания, на противника си.

— Жалко, че си се родила жена — въздъхна той. — Имаш мъжки ум, а и мъжки амбиции, което е особено жалко.

— Амбицията, или по-скоро липсата й, е това, което съсипва баща ми — отвърна Килан. — Той никога не би изпаднал в пълна зависимост от теб, ако имаше амбиция и увереност. Остави се да го въвлекат в поредица от глупави сделки, които изчерпаха резервите на „Накано“. А после „Нами“ стана единствената преграда, която го отделяше от банкрут и сепуку.

— Може да се счита за късметлия, че банката „Чиода Сентръл“, която е собственост на „Нами“, отпусна на „Накано“ достатъчно капитал, за да я изправи на крака!

— Но с твоята политика, привеждана в изпълнение от твоите служители!

— Ти сама спомена за глупави сделки — сви рамене Икуза.

— Те не бяха по вина на баща ми! — изкрещя Килан. — Други са отговорни за тях!

— Понякога просто забравям колко си млада — отвърна Икуза. — Но в следващия миг ми сервираш наивна забележка като тази и аз си го припомням. Човек би помислил, че обичаш баща си… Той беше президент на „Накано“, Килан. Следователно носи цялата отговорност за решенията на компанията.

— Ти разруши „Накано“, ти я разби на парчета!

— Нима си очаквала да си хвърлим парите в канала? Бяхме длъжни да защитим своите инвестиции. А това включваше освобождаване на старото ръководство и замяната му с нови хора.

— Избрани от „Нами“!

— Ние знаехме какво искаме от „Накано“, когато баща ти дойде при нас. Беше сделка — проста и ясна.

Килан се разсмя:

— Когато нещата опрат до „Нами“, нищо не е просто и ясно!

— Можеш да мислиш каквото искаш — отново сви рамене Икуза. — Но в крайна сметка ще спечелиш. Вече ти обещах, че ако ни помогнеш, ще получиш важен пост в компанията.

— Не искам това! — Килан се изправи пред Икуза и въпреки че изглеждаше съвсем дребна пред огромната му маса, самочувствието й се долавяше съвсем ясно. Това впечатление се подсилваше още повече от напрегнатото внимание, с което я наблюдаваше Кусунда Икуза. — Искам да получа пост в Чиода!

Кусунда Икуза избухна в гръмотевичен смях, боботенето му силно наподобяваше тътена на земните недра по време на земетресение.

Килан го наблюдаваше с каменни черти и опасен блясък в очите.

— Допускаш грешка, като ми се подиграваш! — просъска тя.

— Не ти се подигравам, Килан — въздъхна Икуза и избърса с дебел показалец сълзите от очите си. — Просто съм смаян от обхвата на твоята амбиция. Точно когато съм убеден, че вече си стигнала границите й, ти отиваш още по-напред.

— Правя логичния си избор и нищо повече — отвърна тя. — „Накано“ е нула, поне за момента… Куха черупка, запълнена от Нами. Не се интересувам от нея и това е напълно естествено. В Чиода са парите, в Чиода се вземат наистина важните решения. Тя е централна банка, тя притежава стотици компании и конгломерати, тъй като държи парите им. Чиода означава власт и аз искам да съм част от нея!

Кусунда Икуза прокара пръст по брадичката й.

— Макар да говориш като зрял човек, в някои отношения още си дете — рече той. — Не оспорвам умствените ти способности, но трябва да се примириш с факта, че нито ти, нито дори баща ти, можете да бъдете в течение на всичко. — Изсумтя и продължи: — Сега, след сливането на „Накано“ и „Сфинкс“, ние вече навлизаме във финалната фаза. Черупката на „Накано“ започва да се пълни. Не с хора, а с информация. Създава се най-голямата мрежа за събиране на информация в света. И всичко се осъществява от това, което ти съвсем точно определи като черупка.