Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Външното оформление, характерно с дебелите носещи греди от камфорово дърво, все още беше пощадено. Но в замяна на това пострада градината, пълна с редки дървесни миниатюри, японски кедри и прекрасни водоскоци. Джъстин беше непреклонна и успя да превърне всичко това в една обикновена английска градина. Отказал да удовлетвори същинското и желание — да се върне в Америка, Никълъс беше принуден да отстъпва във всичко останало. Това бе единствената надежда, че жена му ще се почувства по-удобно, ще престане да изпитва носталгията, която буквално рушеше здравето й.

Нищо подобно не се случи, въздъхна в себе си той, докато внимателно вземаше острия завой в близост до имението. Джъстин продължаваше да страда, а и той вече не се чувстваше у дома си тук. Дори новият строеж само на стотина метра от къщата не успя да охлади чувствата му към това място, той все така го обичаше и държеше на него. Последните няколкостотин метра измина бавно и внимателно, малко преди да свърне в алеята пред дома си разбра, че е имал право да бъде предпазлив. Насреща му изскочи огромен багер, очевидно току-що приключил с изкопа на основите в съседство. Никълъс се принуди да свърне в първата изпречила се пред очите му алея, за да даде път на чудовището.

Джъстин го очакваше на прага. Той я видя още щом слезе от колата и пое по покритата с плочки пътека към къщата. Пъстрите й очи бяха придобили онзи зеленикав оттенък, който неминуемо съпътстваше лошото й настроение. Червените точици в ирисите се виждаха отдалеч.

— Обади се Сейко — процеди тя още преди той да я целуне. — Толкова ли беше зает, че нямаше време да вдигнеш слушалката?

Завъртя се на токове и влезе в кухнята. Никълъс бавно я последва.

— Истината е, че бях разтревожен и отидох в гимнастическия салон за успокоение на нервите — отвърна той. Мина покрай нея и се зае да запарва зелен чай.

— Господи, станал си съвсем като своите японски приятелчета! — изфуча Джъстин — Не можеш да размениш дори две свестни думи, преди да си напълниш корема с тази противна зелена течност!

— Изпитвам истинско удоволствие да разговарям с теб — отвърна той и внимателно отсипа порция ситно нарязани листенца в чашата си.

— Защо накара Сейко да ми се обади?

— Не съм я накарал — хвана тръстиковата бъркалка той. — Сторила го е по свое усмотрение, като част от служебните си задължения…

— Не е била длъжна да го стори!

Водата в керамичния чайник кипна. Никълъс го отмести от огъня и внимателно напълни чашата си.

— Защо отказваш да разбереш, че в тази страна особено много държат на…

— По дяволите! — изкрещя извън себе си Джъстин и блъсна с ръка порцелановата чаша. Тя се плъзна по масата и с трясък се пръсна в покритата с плочки стена. — Писна ми да слушам на какво държат проклетите японци! — не обърна внимание на червеното петно върху ръката си — там, където бяха попаднали няколко капки вряла вода. — Защо не помислиш на какво държи една американка ?! Защо винаги аз трябва да се нагаждам към техния начин на живот?!

— Защото живееш в страната им, освен това…

— Но аз не искам да бъда тук! — прекъсна го тя, по бузите й се затъркаляха горчиви сълзи. — Не издържам повече! За тях аз съм чужд човек, усещам хладната им враждебност. Чак костите ми замръзват, Ник! Не съм в състояние да запомня дори един от многобройните им ритуали, официалности и фалшиви любезности! До гуша ми дойде да ме блъскат по улиците, да ме пререждат в обществените тоалетни, да ме изтикват с лакти в метрото. Не мога да разбера как е възможно подобно поведение от хора, които държат на учтивото отношение в собствения си дом!

— Вече съм ти обяснил това, Джъстин — въздъхна Никълъс. — Когато дадено пространство не принадлежи на отделен индивид, а такива са всички обществени места, японците не считат за нужно да проявяват възпитание и такт…

Джъстин трепереше и ридаеше едновременно.

— Тези хора са откачени, Ник! — извика тя. — Можеше поне да си направиш труда лично да ми съобщиш, че ще остана сама сред тях!

— Съжалявам, Джъстин — промълви той. — Сейко просто си е вършила работата…

— Проклета да е и тя, и нейната работа!

— Но как можеш да се гневиш на някого, просто защото си гледа работата? — попита Никълъс и изведнъж почувства странната атмосфера на къщата. Заприлича му на костюм, който страшно много е харесал в магазина, но на ярката дневна светлина изведнъж се е оказал боклук. — Не си ядосана поради обаждането на Сейко, нали?