Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Утре ще се срещнем с брат ти и всичко ще свърши.

Тялото на Маргарет се тресеше, ръцете й инстинктивно придърпаха завивките до брадичката.

— Какво ще свърши? — тихо попита тя.

Робърт дълго мълча. Тя ясно долавяше присъствието му, чуваше ударите на сърцето и спокойното му дишане, усещаше странния, но не неприятен аромат на тялото му. Не можеше обаче да го погледне. Нямаше сили, не би могла да понесе ужасната действителност.

— Опитай се да заспиш — каза най-сетне той. Гласът му беше тих, почти нежен. Това я накара да извърне глава към него, инстинктивно, против волята си.

Лицето му се къпеше в типичната за нощните мотели светлина — разсеяна синьо-розова мъгла от неоновите реклами навън, проникваща през тънките пердета. Беше красиво лице, при други обстоятелства положително би си помислила, че този мъж е желан любовник, протегнал ръка към ключа на нощната лампа.

Затвори очи и направи безуспешен опит да си представи подобна ситуация. Отчаяно й се искаше да успее, само по този начин би могла да забрави ужасния капан, в който беше попаднала.

Това беше последната нощ на дългото пътуване, утре щяха да се случат ужасни неща и животът й щеше да претърпи необратима промяна. Отново обмисли шансовете си за бягство, отново разбра, че са близко до нулата. Дом пожела да види и Франсин, това беше съвсем естествено за него. Но Маргарет едва сега прозря това, което Робърт е знаел от самото начало — бягството с дрогираното момиче беше абсолютно невъзможно.

Той очевидно подозираше за мислите, които се въртяха в главата и.

А Маргарет с безпощадна яснота разбра, не единственият път към свободата минава през неговото убийство.

Не знаеше дали има сили да го стори. Не си задаваше въпроса ще и стигне ли смелостта да пръсне с куршум главата му, или да прониже сърцето му с нож. Това в момента нямаше значение. Питаше се дали притежава достатъчно съобразителност, за да получи шанс да стори едно от тези неща…

Сред вещите му беше забелязала един старомоден бръснач. Това стана още на първата вечер от дългото им пътуване. Той я завърза за леглото и влезе в банята. Вратата остана отворена и Маргарет успя да зърне разкривеното му отражение в огледалото над умивалника. Бръснеше се подмишниците. По тялото му имаше малко косми, но той очевидно предпочиташе да няма никакви.

Банята беше единственото място, където я пускаше сама. Но я предупреждаваше да не се заключва, не позволяваше дори да затваря вратата докрай. Седнала на тоалетната чиния, тя усещаше присъствието му на крачка от себе си, чуваше дори дишането му.

Сърцето й се свиваше от безпокойство за Франсин. Момичето спеше по цял ден, упоено от течността, която Робърт всяка сутрин насила изливаше в гърлото му. Тоя тип разполагаше с цяла батарея епруветки и малки шишенца, скрити в голямата лекарска чанта. Същата, която даваше убежище на единствената й надежда за спасение — острия бръснач. Всяка вечер Робърт разтваряше чантата и в продължение на повече от час се занимаваше с нещо, което й приличаше на знахарство. Слагаше разни треви и коренчета в малко хаванче и внимателно ги стриваше на прах, от време на време поливаше странната смес с течност от многобройните си шишенца. Какво ли правеше? В резултат на тази алхимия мотелските стаи се изпълваха с тежка миризма, носеща заплаха. Маргарет беше сигурна, че усеща примитивната топлина на тялото му, напоена със страшна сила…

Не беше суеверна, но кабалистичните му занимания в мрака на нощта започваха да я изнервят. Имаше чувството, че този човек притежава способността да превръща кошмарите в реалност, струваше й се, че всеки момент ще пристъпи в някой от тъмните ъгли на помещението, ще изтръгне оттам неясна сянка, а след това ще й вдъхне живот…

— Гаси лампата — промърмори той и се изтегна на леглото до нея.

— Почакай — прошепна тя. — Искам да ида до тоалетната.

Прекоси стаята с разкривено от страх лице, влезе в банята и притвори вратата след себе си. Сядайки на тоалетната чиния, тя ясно чу как той става от леглото и пристъпва насам. Долови дори дишането му зад притворената врата. Да го усеща беше дори по-лошо, отколкото да го вижда. Възбуденото й въображение неволно рисуваше сюрреалистични картини, беше сигурна, че има работа с някакво свръхестествено същество, притежаващо способността да прониква през стените и да я държи под постоянно наблюдение.

Облекчи се шумно, после се избърса с тоалетна хартия и пусна водата от казанчето. Възползва се от шума, за да пристъпи към умивалника. Лявата й ръка завъртя крана на чешмата, дясната се стрелна към отворената лекарска чанта до нея и измъкна бръснача.