Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Бихте ли повторили името си, моля?

— Казвам се Кроукър, Лю Кроукър. Обаждам се от Щатите, искам да говоря с Никълъс Линеър.

Мълчание, нарушено от тънкото жужене по линията. После тъничкият, официален глас каза:

— Бихте ли оставили послание за Линеър-сан?

— Искам да говоря с него веднага, много е важно! — отвърна Кроукър. — Много е важно, чувате ли?

— Моля, предайте съобщението си.

Кроукър докосна слепоочието си с пръсти, от гърдите му се откърти дълбока въздишка. Беше си обещал да не губи самообладание, но проклетите японци можеха да докарат до лудост всеки нормален човек!

— Трябва да говоря с някой, който може да ми помогне — бавно и отчетливо каза той.

— Един момент, моля.

Насочи поглед към вчерашния брой на „Вашингтон поуст“, който беше намерил подпъхнат под прага. От първа страница го гледаше Харли Гоунт. Покойният Харли Гоунт. Бедният нещастник! Кроукър не го познаваше, но добре помнеше с колко много топлина говореше за него Никълъс.

Погледна часовника си и започна да изчислява. В Токио би трябвало да е някъде около три следобед.

— Слушам — прозвуча женски глас в слушалката. — Мога ли да ви помогна, мистър Кроукър?

— Искрено се надявам да можете — отвърна Кроукър. — Аз съм приятел на Никълъс Линеър и трябва да говоря с него по спешна работа. Можете ли да ми кажете къде е?

— Страхувам се, че не мога.

— С кого разговарям?

— Казвам се Сейко Ито, помощничка съм на господин Линеър.

— И не можете да ме свържете с него, така ли? Чувала ли сте името ми?

— Да, мистър Кроукър — отвърна гласът, поколеба се малко, после добави: — Истината е, че никой не знае къде се намира в момента Линеър-сан… Тук всички сме много разтревожени.

Кроукър отново въздъхна. Исусе Христе!

— А Нанги? — попита на глас той. — Мога ли да говоря с Танцан Нанги?

— Страхувам се, че и това е невъзможно, мистър Кроукър. Нанги-сан е на съвещание и не желае да бъде обезпокояван. Ако ми дадете вашия номер, аз ще…

— Оставете! — сопнато отвърна Кроукър и насочи поглед към Маргарет, изправена до прозореца на хотелската стая. Осветена от студената светлина на уличната лампа през полуспуснатите жалузи, фигурата й наподобяваше зебра. Осветлението в стаята беше изключено. — Моля ви да предадете на Нанги, че Лю Кроукър пътува за Токио. Ще кацна на летище Нарита утре следобед в четири, бих искал веднага да се срещна с него. Включихте ли?

— Моля?

— Нищо, нищо — разтърка челото си Кроукър. — Просто му предайте това съобщение…

— Да, сър. Ще го предам на Нанги-сан веднага след като излезе от съвещанието и…

Но Кроукър побърза да прекъсне връзката. Стана и пристъпи към Маргарет, тялото й се разтърси от докосването му.

— Усещам присъствието му — прошепна тя. — Сякаш е тук, в стаята… — извърна глава към него, луминесцентната светлина се отрази в очите й: — Не, не… Прегърни ме, притисни ме здраво до себе си! Не зная дали ми е горещо или студено… — отпусна глава на рамото му и проплака: — Той е вътре в мен, Лю! Има само един начин да го изтръгна оттам…

По платното просъскаха гумите на такси, иззад ъгъла изскочи влюбена двойка. Привели рамене срещу вятъра, мъжът и жената забързаха към входа на хотела. Появи се полицейска кола с включена червена лампа, но без сирена. Микроскопични прашинки блеснаха във въздуха като алени пламъчета, после изчезнаха.

— Трябва да го видя отново!

От квадратните, покрити с метални решетки дупки в тротоара се извисяваха стволовете на стройни чинари, голите им, наподобяващи нокти клони тъжно напомняха за едно отдавна отминало лято. Той ги гледаше с напрегнато внимание, вероятно защото не искаше да чуе думите, които щяха да последват…

— Мисля да приема плана на Лилехамър… Ще приема ролята… Ние с теб ще се превърнем в примамка и ловец, който дебне край нея…

Ръцете му доловиха потръпването на тялото й.

— Бих желал да помислиш още веднъж — рече.

— Нищо няма да се промени, Лю — въздъхна тя. — Станалото — станало… Връзката между Робърт и мен не може да бъде разкъсана по друг начин.

— Той ще знае за твоето идване, поне това стана ясно от думите на Фейт… Но аз не мога да си представя какво ще стане, когато те види…

— Ти ще го убиеш.

— Задачата ми е да го заловя.

Главата й се поклати в знак на отрицание.

— Не, ще го убиеш. Или той ще убие теб… — обърна се в прегръдката му, лицето й се приближи до неговото: — Това са двете единствени възможности.

Той напрегнато я погледна, сякаш искаше да надникне дълбоко в душата й.