Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Проследяването на Сейко из Токио му отне дълги часове, едва след това. Стигна до заключението, че двамата с Гоей са твърде умни и опитни, за да рискуват директна среща.

Тогава смени тактиката и започна да следи Гоей. На свечеряване, веднага след работа, Гоей идваше тук — в кулата с капсулите „Накагин“, издигаща се сред неоновата джунгла на Гинза. Тя беше странна, съставена от подвижни капсули сграда. Самите капсули представляваха напълно обзаведени кабинети три на пет метра, които се пренасяха с камион и наподобяваха товарни контейнери. Кулата постоянно менеше външния си вид, тъй като наемателите ту пристигаха, ту си заминаваха…

Може би за стотен път прегледа материалите, които пристигнаха сутринта от името на някой си Мани Манхайм, все още беше зашеметен от предателството на Сейко. Мислите за Манхайм му напомниха за загубата на Харли Гоунт, сърцето му се сви от мъка. Гоунт беше отличен специалист, вземаше присърце всички задачи, които му възлагаха Никълъс и Нанги, работеше с ентусиазъм за реализацията на новаторските им идеи. Липсата му щеше да се чувства дълго време.

Много важни бяха разкритията, които Харли беше успял да изпрати в Токио. На първо място сред тях беше новината, че американското правителство (съответно и комисията на сенатора Бейн) беше подложило на анализ една от имитациите на „Чи“, закупена от черния пазар в Азия, и беше стигнало до заключението, че в нея са заложени разработки „Кошер“ на компанията „Хайротек“, засекретени със специален закон. Този екземпляр, прибавен към разшифрованите факсове от офиса на „Сато“ в Токио до дъщерната му компания в Сайгон, представляваше неоспоримо доказателство, че „Сато-Томкин“ е свързана с кражбата на технологията „Кошер“. А поради факта, че тази технология вече се използва във всички държавни институции на САЩ, включително и най-секретните, незаконното й използване несъмнено щеше да доведе до жестоки санкции.

Сега вече всичко идваше на мястото си. Технологията „Кошер“ е разработена и защитена с авторско право от компанията „Хайротек“ — същата, която Никълъс официално поиска да закупи.

Нищо чудно, че правителството на САЩ е блокирало сделката и иска главата на „Сато Интернешънъл“. Слабото място на Никълъс е смесената фирма „Сато-Томкин“ и точно там ще бъде нанесен ударът. Фактът, че никой от фирмата няма вина за създаденото положение, беше без значение. Цялата, работа е организирана от онзи мръсник Винсънт Тин, на когото Нанги никога не бе имал доверие.

Разбира се, Тин не би могъл да организира всичко сам. Някой от централния офис на компанията е бил в съюз с него, откраднал е технологията за производство на невронните платки, заложена в проекта „Чи“, след което Тин се е развихрил. Имал е на свое разположение достатъчно опит и връзки, да не говорим за капиталите и техническата база на „Сато Интернешънъл“. Така е станало възможно производството на фалшификатите и предлагането им на черния пазар в Азия.

Помощникът на Тин е заемал отговорен пост в проекта „Чи“. Американците, разбира се, насочват подозренията си към Никълъс, тъй като той отговаря за цялостната програма. В допълнение мнозина го считат за предател от момента, в който се обединяват „Томкин Индъстриз“ и „Сато Интернешънъл“. Фактът, че офисът на новосъздадената смесена компания се премества в Токио, само засилва неприязненото им отношение.

Сега Нанги дълбоко съжаляваше, че настоя Никълъс да остане в Токио и да научи японските си колеги как се върши бизнес с Щатите, да ги запознае отблизо с тънкостите в американското търговско законодателство. Както винаги прозорлив, Никълъс положително беше съзрял опасността навреме и искаше да се прибере в Щатите, откъдето най-добре можеше да защитава своята кауза.

Но според информацията на Гоунт, определени кръгове в правителството на САЩ са започнали предварително планирана кампания срещу икономическото сътрудничество с Япония. Един от преките изпълнители на тази задача е бил Уилям Джъстин Лилехамър. Човекът, към когото беше решил да се обърне Гоунт. И по всяка вероятност човекът, който го беше ликвидирал.

Това име звучеше познато на Нанги. Къде го беше срещал? Не беше ли го чувал от устата на Оками? В каква връзка? Напрегна паметта си, но не успя да възстанови съдържанието на проведения преди доста време разговор. Видеокасетата, която Гоунт беше приложил към писмените си материали, пареше гърдите му под ризата. Изгледа я от начало до край, сега му предстоеше да я проучи кадър по кадър.