Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Очевидно поласкан от този акт, Кен каза:

— Бях сигурен, че ще оцените изкуството на древните майстори…

— Те са били колкото артисти, толкова и философи — промълви Нанги, докато очите му следяха отблясъците върху финото острие, неуловими като мъгла над планинско езеро. Внимателно повдигна върха на оръжието, светлината се стече надолу към дръжката. — Катаната представя едновременно художника и картината, възвишеното у човека, любовта и волята, умението и традицията… — замахна, острието просвири във въздуха: — Единственият начин да се възстанови миналото е посредством физическото присъствие на настоящето…

По лицето на Кен се разля топла усмивка, изведнъж заприлича на момче, макар положително да беше надхвърлил четиридесетте. Пое сабята от ръцете на Нанги и внимателно, сякаш осъществяваше древен ритуал, я върна обратно на стената.

— В този дом времето сякаш е спряло — доволно промълви той. После лицето му изведнъж помръкна, вероятно от неприятен спомен. — Вие дойдохте тук заради Сейко Ито — вдигна глава той. — Нали така, Нанги-сан?

— Да, така е.

— Сериозно съм загрижен за нея — въздъхна Кен. — Тя е жена със силна воля, но има склонност към самоунищожение…

Нанги отмести поглед от блестящата катана и го спря върху лицето на младежа:

— Какво ви кара да мислите така?

— Чувства се виновна за смъртта на брат си.

— Нямам никаква представа за това…

— Това е една ужасна тайна за нея… — Живели са заедно, той бил бавно развиващ се… Оставила го сам в банята, докато се любела с приятеля си. Той току-що се бил завърнал от тримесечна обиколка из Виетнам… Брат й се удавил във ваната…

Горещи вълни обляха тялото на Нанги, сякаш изведнъж попило срама на Сейко.

— Това е станало преди шест години — добави Кен. — И оттогава насам тя е променена…

— В какъв смисъл?

— Във всякакъв… Започна да се среща с опасни хора…

— Опасни?

— Хора, които не й мислят доброто… Хора, които са готови на всякакви престъпления за шепа банкноти…

Нанги стоеше напълно неподвижен, кръвта шумеше във вените му.

— И до днес ли се среща с подобни хора?

Кен кимна и мрачно добави:

— Не зная дали не я предавам, като ви казвам всичко това…

— Може би я спасявате — отвърна Нанги. — Бихте ли ми дали някакви имена?

Тъмните очи на Кен се вдигнаха към лицето му.

— Споменаваше някакъв мъж… Масамото не знам кой…

— Масамото Гоей? — попита Нанги със замряло от ужас сърце.

— Точно той — щракна с пръсти Кен. — Познавате ли го?

Гоей беше ръководителят на проекта „Чи“, който наскоро се беше обърнал към него във връзка с невронните платки на прототипа, върху който работеше. Отличен специалист в областта на електронните езици, той отдавна би трябвало да е готов със своите анализи, но Нанги все още не беше получил окончателния му доклад. Сега започваше да разбира причините за това забавяне.

Очите го смъдяха, изведнъж получи остро главоболие. Овладя се с цената на големи усилия.

— Кажете, Кен — промърмори той, — майка ви знае ли нещо за… сътрудниците на Сейко?

— Познавате мама — усмихна се иронично младежът. — Обръща внимание единствено на това, което я интересува. А останалото не съществува!

— Така е — кимна Нанги. — Тази характеристика на Кисоко е абсолютно точна… Между другото, аз трябва да се върна долу, иначе ще се чуди къде съм изчезнал… Благодаря за информацията, ще сторя всичко необходимо, за да помогна на Сейко.

Кен мълчаливо кимна, очите му бяха отправени в катаната, отпусната на коленете му. По всяка вероятност вече беше забравил за присъствието на госта си. Нанги го остави да мечтае сред безполезните си оръжия.

Кисоко го чакаше в библиотеката, търпелива като съпруга.

— Кен те уважава — промълви тя. — Рядко допуска външни хора до своето „дожо“, дори аз не ходя често там…

— Съжалявам за това, което му се е случило.

— О — кратко въздъхна тя и сведе очи към вече изстиналите чаени чашки. — Приспособи се към недъга си сравнително успешно… Ти най-добре можеш да оцениш куража му…

— Да — кимна той и очаквателно замълча. Но тя не беше способна да продължи, сърцето му се изпълни с остра жал. Очевидно беше поела грижата за Сейко с мисълта да направи от нея това, което самата тя не беше постигнала. Може би има нужда от едно здраво, поне във физическо отношение, дете… Психическите отклонения са без значение… Човек цял живот таи в сърцето си надеждата за прераждане…