Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Американците искат да унищожат „Сато-Томкин“ и Никълъс Линеър. Хубаво, нека го сторят… И защо не? „Сато“ е пълно разочарование за нас, опроверга очакванията ни и превърна в провал едно доста обещаващо начинание.

— Според мен не обръщате достатъчно внимание на задкулисните игри — отвърна с ясно доловимо отчаяние в гласа Нанги. — Линеър-сан е убеден, че правителството на САЩ…

— Убежденията му никак не ме интересуват — хладно го отряза дайжинът. — Тук става въпрос за висша политика и ние нямаме намерение да обтягаме отношенията си с американците — зае нова поза, сякаш в лицето му бяха насочени камерите на световните информационни агенции. Изправен до него, Козо наблюдаваше своите рибки „кой“ с напрегнато внимание. — Връзките с обществеността и изграждането на подходящ имидж е игра, в която сме още новаци, Нанги-сан. Но твърдо сме решени да я овладеем в кратки срокове. Затова ще бъде сторено каквото трябва, можете да бъдете сигурен… Фактически и в момента работим по този въпрос. Американският сенатор Рене Бейн ще получи всички документи, които го интересуват, при това с цялата възможна гласност… — ръката му тържествено се вдигна нагоре: — Сега гласността е важна съставна част от нашата стратегия. Показвайки своето желание да помогнем на сенатора, ние ще смекчим неговата открита неприязън към Япония, а едновременно е това ще покажем на света, че наистина се променяме.

Кръвта на Нанги изстина в жилите му. Ясно си представи какво ги очаква с Никълъс при подобно отношение от страна на официалните власти.

— Значи сте решили да хвърлите на вълците моята компания, смисъла на живота ми… — изявлението му прозвуча кухо и патетично, вътрешно се прокле за проявената слабост.

Ушиба моментално долови състоянието му.

— Думите ви звучат доста горчиво, Нанги-сан — поклати глава той. — Ние, разбира се, ще се погрижим за вас… Все пак сте бил министър на МИТИ, един от нас… Но Линеър е съвсем друго нещо!

От дайжина струеше леденото спокойствие, което се излъчва от окото на унищожителен циклон. Нанги си даде ясна сметка, че всичко отива по дяволите. Компанията, Никълъс, всичко, което им е било скъпо… Сърцето му се сви от безсилие. Знаеше, че нищо не може да направи, но все пак беше длъжен да опита.

— Какво е сторил Линеър-сан, за да заслужи такова наказание? — горчиво попита той. — Нима са забравени заслугите му в защита на японските интереси? Нима не се е борил с враговете ни както в САЩ, така и в Русия?

— Нищо не е забравено — отвърна Ушиба. — Много хора от висшите среди се опитаха да го спасят… За това, с което е помогнал на Япония, за заслугите на баща му. Но настоящето трябва да вземе превес над бъдещето. Това е нашето становище.

Сърцето на Нанги се сви от мрачно предчувствие. Усети, че настъпва моментът за най-важното — онова, което беше принудило Ушиба да го привика по този унизителен начин.

— Настоящето? — вдигна глава той. — Какво имате предвид?

— Имаме предвид проекта „Чи“ — тайната рожба на Линеър-сан. Той е приведен в действие, Нанги-сан. При това без ваше знание. Филиалът на „Сато“ в Сайгон произвежда стоката, а вашият представител там Винсънт Тин вече от няколко месеца насам я предлага на всеки, който даде исканата цена!

Нанги се олюля от изненада. Дайжинът беше осведомен за прототиповете на „Чи“!

— Не зная нищо по този въпрос — промърмори той.

— За съжаление нещата не спират дотук — хладно продължи Ушиба. — Технологията на „Чи“ се използва при ново поколение ракети с компютърно насочване, произведени по поръчка на Ирак, Сирия и Афганистан. Благодарение на нея новото оръжие е в състояние „да мисли“, на него не може да убегне и най-бързият самолет в света!… Ето какво продавате вие, Нанги-сан!

Нанги напразно се опитваше да каже нещо, от устата му не излизаше нито звук.

А Ушиба безмилостно продължаваше:

— Проектът „Чи“ се ръководи от Линеър и това е известно на всички. Вярвам, че вече разбирате какъв психологически ефект ще има нашето дистанциране от него, особено за сенатора Бейн и неговата подкомисия. Представете си само колко удобна жертва ще бъде това! Затова нашите намерения са да го предадем на американците и да им помогнем да го разкъсат!

Стиснал в ръка 38-калибровия револвер, Харли Гоунт си спомни за ловните излети, на които някога го водеше баща му. Ясни и спокойни есенни уикенди, миризма на горящи листа във въздуха, горската прохлада на Вирджиния, мекото пружиниране на златистокафявата шума под краката му.