Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Точно в неговия стил, помисли си Нанги. Комплимент, умело примесен с предупреждение. Сякаш му казваше: Внимавай, старче. Зная, че си умен, но времето работи срещу теб…

— Радвам се, че нещо от труда ми е устояло на годините — отвърна той. Като единствен сред присъстващите си даваше сметка колко е фалшива усмивката му.

— Често си напомняхме да влезем в контакт с вас — продължи Ушиба иззад искрящия аквариум преминавайки на официалната форма в множествено число. — Искахме да ви поканим на спокоен обяд, някъде сред природата… Но програмата ни е толкова претрупана, освен това… — на лицето му се появи типичната японска усмивка само е устни: — Освен това не бяхме сигурни, че помните какво представлява животът отвътре…

Обидата беше явна, но Нанги запази самообладание. Не можеше да си позволи враждебно отношение към човека, от когото зависеше почти всичко в бизнеса.

— Човек никога не забравя какъв е животът отвътре, след като веднъж вече го е живял… — отвърна спокойно той. — Сигурен съм, че един ден това ще разбере и дълбокоуважаемият „дайжин“… Някога аз бях на вашето място и от опит зная, че невежество има както вън, така и вътре…

Усмивката на Ушиба се разшири с един сантиметър, главата му леко се склони. Така показваше, че оценява по достойнство елегантната хапливост на отговора. Може би не е мой враг, помисли си Нанги. Но очите му попаднаха на Козо, който гледаше рибките си с празен поглед, и душата му изстина.

— Не можем да не се съгласим с вашето заключение — кимна със замръзнала усмивка Ушиба. — Защото всеки ден се натъкваме на невежеството… — беше избрал мястото си е прецизността на киноартист. Светлината падаше точно отгоре, фигурата му сияеше, сякаш обвита от божествен ореол.

— Имаме много теми за дискусия — продължи министърът. — За компютъра „Кошер“ и проблемите в производството му, за обвиненията срещу вашата компания и в частност срещу съдружника ви Линеър-сан…

Говореше така, сякаш нарочно се стремеше да привлече вниманието върху себе си и Нанги добре забеляза това. Слушаше внимателно, но не изпускаше от око Козо. Даваше си сметка, че от реакциите на оябуна ще научи далеч повече, отколкото от думите на министъра.

— Намираме всичко това за безкрайно обезпокоително — продължаваше Ушиба с тона на ученичка, грубо ощипана от приятелчето си. — Даже за недостойно! Ние разчитахме на Линеър да получи лиценз за производството на американския компютър „Кошер“, а след това да закупи и „Хайротек Инк.“ Това би било успех за Япония както в технологическо, така и в дипломатическо отношение. Но сега сме принудени да променим плановете си и да не вземаме под внимание дейността на „Сато“.

— Но Линеър-сан стори всичко това, а и много повече — изтъкна Нанги.

— Защо тогава Съединените щати блокираха продажбата на „Хайротек“? Защо Харли Гоунт, вашият представител в Америка, е получил призовка от най-влиятелната и опасна подкомисия на Конгреса и ще отговаря по обвинения в незаконна дейност и предателство? Защо самият Линеър се крие, за да не получи същата призовка? — красивата глава на Ушиба бавно се поклати: — Това са сериозни въпроси, Нанги-сан. Не могат да бъдат изтрити с няколко умни фрази…

— Линеър-сан не се крие — възрази Нанги с липса на убеждение в гласа.

— Така ли? — попита Ушиба и завъртя глава по посока на слънчевия сноп.

— Неговото пътуване извън страната няма нищо общо с призовката на американците — Нанги беше сигурен, че вече никой няма да му повярва.

— О, много ми е приятно да чуя това, Нанги-сан. Кажете, моля, къде е той? Знаете ли? Можете ли да го доведете при мен днес, утре, а дори и вдругиден? — главата разочаровано се поклати: — Едва ли… Представители на американското правителство го търсят без успех, за да му връчат призовката. — Доволната усмивка накара лицето му да светне. Приличаше на момиче, което среща старата си любов в компанията на ново гадже: — Да, да, те ни държат в течение на своите проучвания. И защо не? Сигурен съм, че ще имат нужда от нашето сътрудничество при проучването на „Сато-Томкин“. И ще го получат.

Светлината придаде особена плътност на чертите на Ушиба, лицето му заприлича на двуизмерна парадигма, сякаш беше илюстрация на някое лъскаво модно списание.

— В момента водим изключително деликатна игра на разбирателство със САЩ, Нанги-сан — продължи той. — Игра, която сме твърдо решени да спечелим. Затова няма да се поколебаем да изгубим пионка-две, а ако се наложи — дори офицер или топ…