Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Предлагаше му версии, искаше да види дали може да обърне гръб на логиката, да направи онзи скок слепешком, който ще му помогне да разреши загадката. Според него не беше тъпа, а наистина имаше нужда от мъж, който да замести брат й, да разчита на умствените й способности, да не бъде заслепен от красотата на тялото и богатството на рода й. Природната й интелигентност беше така ясно изразена, че…

Пресвета Дево! Това, което му хрумна, беше толкова зашеметяващо, толкова абсурдно, диво и лишено от логика, че имаше всички шансове да се окаже истина!

— Всичко е било заради теб! — дрезгаво изрече той. — Никаква Джини Морис, никакви женкарски истории! Доминик е нарушил правилата на ФПЗС, за да бъде с теб!

— Да — кимна Маргарет, очевидно доволна от досетливостта му. — Доминик избра мен за своя наследница, признавам това. Искаше да работя зад паравана на мъжа си, когото официално провъзгласи за следващ капо на фамилията. Това беше истинският повод за нашите срещи. Усвоявах бизнеса му, превръщах моята компания в прикритие на всички делови контакти, които бяха важни за управлението на неговата империя…

— Но нима това е възможно? — учуди се Кроукър. — Нима в изцяло мъжкия свят на мафията може да управлява жена?

— Изпълнението на плана беше трудно и изискваше време. Аз трябваше да осъществявам контакти с хората на Дом в политическата, изпълнителната и финансовата власт по коренно различен начин — като съпруга на Тони, като човек, който действа зад прикритието на неговата фасада. Но именно аз бях довереницата на Дом, благодарение на мен Тони разполагаше с информацията, която му позволяваше да поддържа връзките си живи…

Макар че успя да се досети за главното, Кроукър все пак имаше нужда от известно време за усвояване на подробностите.

— Нещо не ми е ясно — промърмори той. — Аз съм ченге, а ти току-що направи признание, което…

— Просто продължавам съвсем законната консултантска практика на брат ми — иронично се усмихна Маргарет. Дай да не затъваме в юридическите лабиринти, имаме далеч по-важна работа…

— Каква е тя?

— Нека се върнем към логиката — въздъхна тя. — Вече съм убедена, че Дом е знаел всичко. Бил е белязан, знаел е, че ще умре. Аз съм на същото мнение. Придържайки се към този факт, ще видим, че той е започнал да планира бъдещето още преди две години… Избрал е мен — една жена, за своя наследница. Защо? По всяка вероятност изборът му съвсем не е бил лек. На върха на този бизнес никога не е стояла жена. Никога! Защо тогава постъпи така? Отговорът се налага сам — защото никой, абсолютно никой, не би допуснал, че лостовете и механизмите на огромната му власт ще бъдат поверени в ръцете на жена, пък била тя и родната му сестра!

Главата и се сведе към масата, гласът и се превърна в шепот:

— Води се война, Лю. Жестока война в коридорите на властта, за която обикновените хора дори не подозират. И това не е обикновена гангстерска война — кланът на Голдони срещу клана на Леонфорте, макар че именно тази вражда лежи в основата на всичко…

— Не звучи ли това прекалено мело драматично?

— Не забравяй, че имам достъп до цялата секретна информация на Дом — отвърна Маргарет. — Дъхът ти ще секне, ако можеш да видиш имената на влиятелните личности, готови да сторят всичко в подкрепа на неговата кауза. Аз ги зная, вероятно затова си давам сметка за мащабите на бойните действия…

— Защо не прибегнеш до услугите на човека, който е давал секретни сведения на Доминик? — попита Кроукър. — Той положително ще може да ни помогне.

— Не го познавам — поклати глава тя. — Получавам писмени сведения в тайник, всеки пътна различно място. Връзката е еднопосочна, нямам никаква възможност за контакт — въздъхна и добави: — Сигурна съм само в едно: войната далеч надхвърля мащабите на мафията, в нея вземат участие президенти на някои от най-големите корпорации, федерални институции, губернатори, конгресмени, а дори и висши функционери от Белия дом… Единствената ни връзка с всичко това засега е Робърт.

Дланите на Никълъс, въоръжени със стоманените възли на „некоде“, светкавично се съединиха над острието на ножа. Камбанен звън наруши тишината в тъмната, изпълнена с неясни сенки стая.

Челесте изкрещя. Острието на ножа прекрати полета си на три сантиметра от сърцето на Никълъс. Той с погнуса го захвърли на пода, сякаш беше отровно насекомо, очите му пронизаха мрака отвъд неясните очертания на Челесте. Позна лицето на противника си веднага — ориенталските черти, бенката в ъгъла на плътно стиснатите устни. Това беше мъжът, който ги следеше във Венеция. В следващата секунда образът се стопи в мрака.