Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Преглътна и изведнъж му заприлича на човек, който забива пръсти в пясъка на брега на морето, решен да устои на ударите на прибоя.

— Знаеш ли… Между него и мен се случи нещо, което дори и той не е очаквал… Той се появи тук, за да ме използва и да се добере до Дом. В това успя напълно. Но после се случи нещо странно… По време на една от крайпътните ни нощувки… Не зная как да го нарека, нещо като… преливане…

— Нарочно ми даде възможност да го убия и аз не се поколебах да се възползвам от нея… Но беше обмислил всичко и бръсначът в ръцете ми се оказа ненаточен… Каза, че този факт е без значение и беше прав… Защото аз направих опит да го убия… Това беше важното. Този акт отключи нещо, което е било скрито дълбоко в душата ми… Разбрах, че притежавам вътрешна решителност, за която дори не бях подозирала…

Облиза пресъхналите си устни, Кроукър вдигна глава и поръча по още едно питие. Изчака отдалечаването на келнера и подхвърли:

— Спомена нещо за преливане…

— Да — кимна тя. — Знаеш ли, сякаш от него получих тази решителност, но в замяна на това и той взе нещо от мен…

— Какво?

— Не зная — отвърна тя и отпи от чашата си. — Или поне тогава не знаех… Сега започвам да се досещам и сърцето ми се свива от ужас — отпи още веднъж, почти несъзнателно. Кроукър реши да поръча храна в момента, в който се появи келнерът.

— Трябва да го споделя с някого — прошепна Маргарет и скри лице в дланите си. — Не мога повече да го държа в себе си… Но кой би ме разбрал? С мъжа и детето си не мога да говоря, това е просто изключено… Същото важи и за познатите ми — главата й се повдигна, очите й потърсиха неговите. За какво ли, запита се той. За съчувствие или присъда? — Оставаш ти, Лю… Защото не зная какъв си ми и какъв можеш да станеш… Ти си толкова непознат, колкото и животът край мен…

— Маргарет, какво се страхуваш, че мога да ти отнема?

— Способността да го мразя.

Видя, че се страхува да не й се изсмее в лицето — така, както без съмнение би постъпил съпругът й. Но той беше видял обезобразеното тяло на Доминик Голдони и съвсем не му беше до смях. Напротив, почувства как по гърба му пробягват ледени тръпки.

— Сякаш сме свързали душите си завинаги… Не мога да го изхвърля от съзнанието си. Не говоря за лицето или тялото му… Не… Усещам го до себе си в мрака на нощта, долавям миризмата му…

Кроукър потърси очите й:

— Маргарет, искам да ти кажа нещо, преди да продължиш… Човекът, който уби брат ти и отвлече вас с Франси, е толкова опасен, че ти буквално си единственият човек на света, който може да помогне за неговото залавяне. Без теб нищо не мога да направя. Имам чувството, че искаш да ми помогнеш, но ако това е толкова болезнено за теб, аз…

— Наистина искам да ти помогна — забързано го прекъсна тя. — Но преди това искам да бъда сигурна, че той не е… — млъкна, задавена от емоции.

Кроукър спря минаваща край масата им келнерка и поръча супа от миди и лангуста на скара. Мидите пристигнаха почти веднага — сварени в огромни купи и гарнирани със сладки водорасли. Маргарет бавно започна да се храни, лицето й постепенно възвърна цвета си.

— Непрекъснато мисля в какво отношение съм се променила, след като бяхме освободени — продължи тя, след като приключи с мидите и бутна купата настрана. Облиза пръстите си един по един, като сита котка: — Честно казано, бракът ми беше пълен провал. Ние с Тони не общуваме, сега вече съм убедена, че никога не сме го правили… Когато става въпрос за общуване с жени, Тони прибягва единствено до юмруците си и онова, което виси между краката му. С мъжете общува чрез сложните пазарлъци и в това се състои животът му. Обадя ли се, реша ли да изкажа мнение по някакъв въпрос — моментално получавам порция бой. Предполагам, че се е отвратил от мен в момента, в който се роди Франси. Какво?! Не е син? — на лицето й се появи горчива усмивка: — Такива са сицилианците…

Келнерката донесе салфетки в целофанови пликчета и се зае да събира чиниите. Маргарет каза, че иска бира, Кроукър поръча две и момичето бързо се отдалечи.

— Работата е там, че ти си го приемала — промърмори той и побърза да се поясни: — Имам предвид боя…

— Това може да го разбере само една жена — хладно го погледна тя.

— Правя всичко възможно — поощри я е усмивка той. — Слушам те е безкрайно внимание!

За момент тя остана мълчалива, очите й се насочиха към спокойните води на канала, над който бавно се спускаше мракът. В устието се появи рибарска гемия с ярки сигнални светлини, силуетът й бавно започна да пресича панорамното стъкло, изведнъж заприличало на телевизионен екран.