Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Този човек е пряко свързан с мозъчния тръст на Рене Бейн — продължи Рената. — Ако решите да се възползвате от моите материали, той положително ще ви разкаже всичко, което знае — дългият показалец, силен и чист, без следи от лак, избърса дъждовна капка от лицето й. — Кой знае, може пък именно това да сложи прът в колелата на мощната машина на сенатора…

Най-сетне! Най-сетне някакъв шанс компанията да бъде спасена! Гоунт почувства как му се завива свят от вълнение. Само преди няколко часа беше напълно отчаян и сериозно се питаше дали да не се хвърли в Потомак. Но сега нещата претърпяха коренна промяна, самотните му усилия най-накрая дадоха някакъв резултат.

— Кажете ми името на този човек — задъхано рече той.

По лицето й проблясваха ситни дъждовни капчици, на бледата светлина откъм булеварда то изглеждаше като изсечено от мрамор.

— Уилям Джъстин Лилехамър — прошепна тя.

— Искам да направя признания — каза Маргарет и вдигна глава към лицето на Кроукър. — Но пред теб, а не пред Федералното правителство… Защото само на теб ти вярвам! — облегна глава на рамото му и добави: — Господи, колко театрално звучи! Та аз почти не те познавам! Какво направих с живота си?…

— Нали си знаела какво искаш, когато си встъпвала в брак?

— О, да! Тогава знаех. Но какво представлявам сега? Не мога да се позная… Всичко, което исках, изведнъж изгуби смисъла си.

Пътуваха през Кънектикът с нейния „Лексус“. Бяха оставили Франси при приятелката на Маргарет — разведена жена, която предлагаше консултантски услуги в дома си и живееше в компанията на интелигентна шотландска овчарка на име Мърифийлд. Беше страстен играч на голф, обеща им, че ще запали и Франси.

— Искам да ти благодаря — прошепна Маргарет. — Отношението ти към Франси беше страхотно. Направо се страхувах, че няма да те пусне…

— Тя е силно момиче — поклати глава Кроукър. — Има желание за живот, дори след всички ужаси, които е преживяла.

— Страхувам се, че обърках и нейния живот…

Известно време пътуваха в мълчание. После той й разказа за приятелството си с Никълъс. От самото начало, когато и двамата преследваха нинджата Сайго, оказал се братовчед на Никълъс. До самия край — премеждията в Япония, при които изгуби ръката си. Събитията бавно оживяваха в съзнанието му, сърцето му се сви от остра болка. Никълъс му липсваше…

— Завиждам ти — прошепна Маргарет. После видя, че поемат по пътя за Олд Уестбъри и тръсна глава: — Не! Не искам да се връщам у дома! Не мога!…

— Но мъжът ти…

— Мъжът ми не се брои — внимателно отвърна тя и отметна кичур коса от челото си. — Вече ясно виждам това… — извърна се на седалката и втренчи поглед в лицето му: — Ще ти кажа нещо, Лю… Нещо, което никога не съм допускала, че мога да споделя с когото и да било. Но не съм допускала и това, което се случи с мен… Толкова съм уплашена, че трябва да направя нещо… Трябва да разпръсна ужаса в душата си, иначе ще загина!

— Страхуваш се, че убиецът на брат ти ще се върне?

— Не — поклати глава тя и гласът й потрепна от силата на емоциите. — Страхувам се, че няма се върне!

Спряха пред червен светофар, от двете им страни се наредиха дълги колони коли. Кроукър изпусна въздуха от гърдите си:

— Мисля, че трябва да ми обясниш…

— Ще ти обясня — кимна Маргарет. — Това и още много други неща… Но сега карай, Лю. Натисни педала и карай! Искам да изчезнем накрай света!

През целия път до Монтаук Пойнт тя сякаш спеше, изпънала се на седалката с отметната назад глава и спусната над лицето коса. Приличаше на момичето, с което се срещаше в онова далечно лято, през което беше успял да се измъкне от жегата на Кухнята на Ада, нарочно приел да се включи в „Програмата за деца без шансове в живота“ на щатските власти. Озова се в Пенсилвания, някъде в околностите на малко градче с индианско име, което изглеждаше страхотно смешно за момче на неговата възраст. Натъкна се на момичето в прашен, оплют от мухите магазин за смесени стоки, пиха кока-кола за пет цента от стар автомат, боядисан в червено и бяло. Следобедът му се стори невероятен…

Невинността беше скъпоценна стока за хлапак като Лю Кроукър, свикнал да троши чуждите глави и да защитава своята със стара бухалка за бейзбол. Такъв беше животът на момчетата в нюйоркския Уест Сайд. Невинността беше сън, недостижима мечта. Нещо, до което не беше се докосвал, преди да срещне Ребека. Затова и не я различи — това щеше да стори по-късно, след много, много години…