Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Но ако сте решен да проследите пътя на Винсънт Тин, несъмнено се намирате в опасност — каза Рената. — Тимъти не знае дори половината от машинациите му… Крадените оръжейни пратки са само върха на айсберга, ако говорим за миналото на Тин. Занимавал се е с контрабанда на наркотици, забранено химическо оръжие, секретни военни технологии… И от това е натрупал огромно състояние.

— Но защо тогава му е била нужна платената длъжност в „Сато-Томкин“? — хвърли й изпълнен с любопитство поглед Гоунт.

— Несъмнено за прикритие — отвърна Рената. — Законният бизнес е бил именно това, от което се е нуждаел… Подозирам, че го е вършил отлично и компанията е била доволна от него. В днешно време не си струва да парадираш с незаконни операции и Тин отлично го знае.

— Искам да открия кой ни е поставил динена кора — въздъхна Гоунт. — Това е единственият ни шанс да оцелеем!

Рената мълча толкова дълго, че той започна да се изнервя.

— Какво мислите?

Тя въздъхна и се обърна да го погледне:

— Чувствам прекалено много очи върху себе си. Хайде да се поразходим…

Започна да ръми, но Рената само закопча най-горното копче на палтото си и продължи да крачи. Елипсата пред Белия дом остана зад гърба им, пресякоха „Конституция“ и навлязоха в парка Западен Потомак. Теренът под краката им започна да се снижава, след известно време Гоунт си даде сметка, че вървят към Мемориала на жертвите във Виетнам. Скоро пред очите му се появи грамадата от черен гранит, в душата му нахлуха разпокъсани спомени.

Съскането на автомобилните гуми вдясно от тях постепенно заглъхна и отстъпи място на нощния ветрец, който шумолеше сред последните листа на дърветата. Рената Лоти крачеше до него с лекота, преодоляването на наклона и неравностите на терена очевидно й доставяше удоволствие. Под краката им шумоляха окапали листа, в съзнанието му се появи приятната гледка на късната есен, земята дими, листата на дърветата греят в богата палитра, съдържаща всички оттенъци на златистото…

Помисли за мъртвия си баща, за особеното му положение в този град. Беше успял да се справи с лепкавите му пипала преди те да успеят да го погълнат… Това несъмнено беше огромно постижение и той изпита голямо облекчение от факта, че се е върнал във Вашингтон не по собствено желание, а по силата на обстоятелствата.

Рената крачеше с наведена глава и ръце в джобовете, дълбоко замислена. Дъждовни капчици проблясваха в косата й като малки брилянти.

— По всичко личи, че във вашия случай ще трябва да поемете по най-прекия път… — обади се най-сетне тя. — Това означава да откриете кой е препоръчал Винсънт Тин за мястото в Сайгон… — замълча за момент, от устата й излитаха малки облачета пара: — Но работата е там, че този път е и най-опасният…

Делакроа не беше го подвел, помисли си Гоунт. Тази жена наистина е много специална. В нейна компания се чувстваше спокоен и уверен, заключенията на будния й ум му доставяха истинско удоволствие. За миг изпита нещо като завист към съпруга или любовника й, които и да бяха те…

— Мисля, че един човек във Вашингтон е в течение на нещата — продължи Рената. — Но евентуалният контакт с него ще бъде изключително опасен.

Стигнаха до първата от паметните плочи на Мемориала. Черният мрамор, изпъстрен с имената на загиналите, влажно проблясваше. Дъждът плющеше върху него, вадички, подобни на сълзи, се стичаха по гладката повърхност…

Рената се спря и отправи поглед към плочата. На метър от краката й плющеше малко американско знаме, забито направо в земята. Зад него аленееше букет свежи рози. Извърна се към него, облачето пара от устата й достигна до ревера на палтото му.

— Помните ли какво ви казах преди малко? Във Вашингтон има доста хора, които тайно подкрепят сенатора Бейн. Моят човек е един от тях… Заема висок пост в щаба на Бейн, но действа като законспириран агент и публичните му изяви са в съвсем друга насока…

Очите й, тъмни и замислени, сякаш се превърнаха в част от черния гранит зад гърба й.

— Слабото му място е личният живот, има доста свободни сексуални навици… Съвсем наскоро се сдобих с няколко отлични снимки и чаках подходящия момент, за да ги пусна в действие… Очевидно нашата среща е едно щастливо стечение на обстоятелствата.

В мрака на дъждовната нощ тя изглеждаше млада и свежа, Гоунт с изненада откри, че от фигурата й се излъчва вълнуващо желание. Неволно си спомни за портрета на Лукреция Борджия — сестрата на Юлий Цезар, който беше съзерцавал преди време. И двамата са били незаконородени, според легендата именно този факт е лежал в основата на неутолимата им жажда за власт… За миг Гоунт си представи тази жена в ролята на Лукреция Борджия, сърцето му потръпна.