Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Изключи машината, вече напълно сигурен, че „Авалон ЛТД“ не е това, което би трябвало да бъде. Спомни си думите на Форново. Преди пет години компанията е била продадена на чужденци, но никой не знае какви точно са те…

С какво ли се занимава сега?

Нямаше никаква представа, но едно поне беше ясно — купувачът е японски концерн.

Изведнъж замръзна на място. Периферното му зрение долови леко движение, отразено от тъмния скрап на компютъра. Бавно се отпусна на колене, тялото му сякаш се превърна в дим. Завъртя се леко и незабележимо по посока на опасността. Не видя нищо.

Зае се с методично претърсване, проверяваше всяка сянка и отражение, преминаваше нататък едва след като беше напълно наясно с техния произход. Нито за миг не се изправи в цял ръст, остана на колене и след като приключи.

Долови движението за втори път, този път по-близо до центъра на полезрението си. Отново беше отразено в тъмния екран на близкия монитор, но това беше достатъчно за идентификацията му — оказа се кратък отблясък от фаровете на преминаваща по улицата кола. Хвана се за плота на бюрото, край което беше приклекнал, с невинното намерение да стане на крака. Но пръстите му изведнъж усетиха разликата между изкуственото покритие отгоре и повърхността отдолу.

Плъзна се под бюрото и вдигна глава. От вътрешната страна на плота стърчеше квадратен бутон. Натисна го, но нищо не стана. После видя, че редом е него, добре натикана в изкуствената материя, имаше малка секретна ключалка.

Извади стоманения „шурикен“ и вкара едно от остриетата в ключалката. Бутонът отстъпи под натиска на палеца му. Нищо не се случи. Никълъс премести стола и дръпна пластмасовата подложка от пода. В килима под нея се появи малка дупка. Бръкна и извади кутия с флопи дискове от три инча и половина, всеки един акуратно номериран.

Включи компютъра и вкара първия диск в процепа. Изчака на екрана да се изпише искането за кода и начука номера от опаковката на дискетата. Системата го отхвърли. Опита в обратен ред, но със същия ефект. После върху екрана се изписа предупреждение — ако до тридесет секунди не се вкара верния код, ще бъде включена аларма.

Никълъс изключи машината и се замисли. Реши да замени числата с букви от азбуката и отново щракна копчето.

Компютърът забуча, по екрана пробягаха разноцветни светлини. Беше забравил да извади дискетата и сега машината разчиташе нея, а не информацията върху твърдия диск. После отново се изписа поканата за въвеждане на кода. Набра цифрите, изписани върху кутията за дискети, и в отговор получи изброяването на различни директории. Поиска първата от тях и на екрана се появи дълъг списък с дати на оръжейни доставки: китайски изтребители Ф, руски бомбардировачи „Туполев-22М“, танкове Т-72, противовъздушни ракети САМ-13, американски изтребители Ф-15, разузнавателни свръхзвукови машини „Локхийд СР-71“, компютъризирани огнехвъргачки „Баджър“, мини „Питон-600“, ръчни противотанкови базуки „Дейраел“… Списъкът беше безкраен. По всичко личеше, че „Авалон ЛТД“ е разпределителен център и посредник между доставчици, скрити зад шифровани имена, и купувачи от Иран, Ирак, Афганистан и Балканите — новите горещи точки на планетата.

В края на списъка се появи любопитна редица от странни символи. Той натисна помощния бутон и символите се стопиха в един кратък израз: По поръчка. Означаваше ли това, че не са на склад?

Нагласи курсора в края на символите и натисна клавиша с надпис „ентър“. Върху екрана се изписа ТОРЧ 315.

Това пък какво е, по дяволите?

Изтекоха десетина секунди, после светът изведнъж се срути върху главата му.

Експлозията беше безшумна, изцяло вътре в съзнанието му. Не го усетих! Месулетът беше тук!

Не беше доловил пулсирането на „кокоро“, беше сигурен, че е в безопасност, поне за момента.

Претърколи се назад и разтвори танжинското си око. Напразно търсеше местоположението на противника си. Отново разбра, че единственият му шанс да победи беше да успее да се доближи на късо разстояние до месулета. На една ръка, не повече. Това би му позволило да използва някое от оръжията за близък бой.

Но противникът очевидно нямаше никакво намерение да му позволи това. Никълъс изстена и се отпусна на ръце и колене. Съзнанието му беше блокирано от черна сянка, не можеше да разсъждава. Светът се превърна в хаос, после се сви в малка бодлива топка от блестяща стомана, пронизваща черепа му.

Щеше да умре без дори да види лицето на противника си. Не знаеше името му, не можеше да отгатне причините за тази атака. Но смъртта се приближаваше. Това беше единственото нещо, което осъзнаваше със сигурност сред черния хаос в главата си.