Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Рената Лоти имаше решителното лице на жена, която знае как да се придвижва в коридорите на властта. От нея се излъчваше чувство за собствено достойнство и ясна цел в живота. Ако някога е била разочарована от действителността, това положително е било много отдавна, в осанката й нямаше дори следа от цинизма, който идва заедно с разочарованията от живота. В нея не се забелязваше и обичайният за вашингтонските политически кръгове фалшив патриотизъм, което беше наистина странно… Чипият нос, високите скули, хлътналите бледосини очи и решителната брадичка излъчваха авторитет, с който несъмнено се съобразяваха… Косата й, стегната в кок, имаше цвят на стара платина. Макар и малко ярък, той също допринасяше за общото й излъчване.

Беше облечена в черно копринено костюмче, обувките и чантата й бяха от черна, отлично обработена крокодилска кожа. На раменете си беше наметнала стилно манто от скъпа вълна, също в черен цвят. Нямаше никакви бижута е изключение на пръстен с огромен рубин, заел мястото на брачната халка.

— Господин Гоунт?

Той кимна с глава, а тя се усмихна, сякаш да му демонстрира белотата на ситните си зъби.

— Благодаря, че веднага приехте поканата ми — рече Гоунт и почтително стисна ръката и.

— Познавах баща ви. Беше човек, с когото всички се гордееха… — усмивката й се разшири: — Освен това бях на една адски тъпа театрална постановка. Тъкмо се готвех да се измъквам, когато вие ме потърсихте по пейджъра… Точно навреме! — главата и беше леко наклонена над рамото, приличаше на гимназистка, която прави оглед на новия си съученик. — Казахте, че сте взели номера ми от Тимъти?

— Да, от Тимъти Делакроа — кимна Гоунт и двамата бавно поеха по тротоара. Рената посочи една пейка в градинката пред ОАД. — Каза, че вие вероятно сте единственият човек във Вашингтон, който ще може да ми помогне…

— Много съм поласкана — отвърна тя, по лицето й остана сериозно. — Отдавна познавам Тимъти, сигурна съм, че никога не преувеличава…

Гоунт сбито й разказа за интереса на сенатора Бейн към „Томкин Индъстриз“ и личността на Никълъс Линеър, после заключи:

— Разбрах, че Делакроа е поддържал тесни контакти със „Сато-Томкин“ чрез президента на сайгонския ви филиал Винсънт Тин. Ако това е вярно и ние наистина сме замесени в оръжейни сделки, аз се страхувам, че комисията на Бейн вече е в течение… Компанията ни е обречена, а Никълъс вероятно ще прекара остатъка от живота си в затвора…

— Зная много неща за Тин — кимна Рената. — Доста се учудих, когато беше назначен за президент на сайгонския филиал на „Сато-Томкин“, постоянно се питам кой е организирал тая работа…

— Какво искате да кажете? — наостри уши Гоунт.

— Името на Тин означава големи неприятности — отвърна тя. — Най-големите възможни… Той е гъвкав и умен бизнесмен, върши всичко както трябва и спазва сроковете… нещо доста необичайно за Югоизточна Азия… Истински предприемач, но в лошия смисъл на думата. Защото безогледно се залавя с всичко, от което може да получи печалба.

— За компанията?

— За себе си — поклати глава Рената, замисли се за момент, после добави: — Не познавам лично господин Линеър, но сигурно се досещате, че доста съм слушала за него… Хората твърдят, че притежава „буши но насаке“ — това, което самураите са наричали „чувствителността на боеца“… — очите й, ясни и блестящи, сякаш недокоснати от годините, замислено се насочиха към автомобилния трафик по булевард „Конституция“. — Доколкото съм осведомена, този човек притежава изключително развит нюх… Права ли съм, господни Гоунт?

— Абсолютно.

Рената кимна с глава, сякаш отдавна знаеше отговора на този въпрос.

— Струва ми се малко вероятно той лично да е назначил Тин… По-скоро му го е препоръчал доверен човек от обкръжението…

— Забележката ви е изключително интересна — развълнувано отвърна Гоунт. — Защото през цялото време имам чувството, че някой е организирал в детайли операцията по унищожението на Никълъс и неговата компания!

— Рене Бейн е като тумор, впит в тялото на обществото — каза Рената. — В момента командва парада, въпреки усилията на сенатора Брандинг и други членове на опозицията. Позициите му са непоклатими, а това означава, че и онези, които го презират, са принудени да го търпят… Затова искам да бъда сигурна, че знаете с кого говорите и какво говорите. Приятелите на Бейн във Вашингтон са навсякъде, за много от тях дори не подозирате…

— Благодаря за предупреждението — кимна Гоунт. — Но аз съм стара кримка, зная кога да си затварям устата…