Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Момичето прикри лицето си с длани и рухна в краката му.

— О, Буда, спаси ме!

Никълъс я гледаше с някаква смесица от съжаление и гняв, душата му беше пуста. Всичко между тях беше свършено, сърцето му окаменя… Но какво значение имаше вече това? Беше се забъркал с Якудза и си плати за това. Ръцете му бяха окървавени.

Никълъс се събуди от протяжните подвиквания на продавачите на риба. Беше сънувал Коей, образът й продължаваше да се мержелее в съзнанието му. Това отдавна не му се беше случвало.

Дните и нощите с нея бяха все така ясно запечатани в съзнанието му, времето беше безсилно да ги заличи. Помнеше всичко — звуци, аромати, заобикалящата ги обстановка… Коей му липсваше така остро, както отрязаната ръка на инвалида. Любовта му към нея отдавна беше прехвърлила границите на физическите възприятия, връщаше се в душата му с опустошителна мощ, дори по време на брака му с Джъстин. Обстоятелствата, при които беше изгубил тази любов, я правеха още по-мъчителна. Беше предаден от своето второ семейство, от решението да върви по стъпките на баща си, от погрешното си желание да се сближи с членове на Якудза…

В тромавия си опит да раздава правосъдие беше отнел живота на невинен младеж, паралелно с това откри едно истинско гнездо на непростими грехове. Все още му предстоеше да открие собствения си непростим грях. Дали той беше свързан със смъртта на Ясуо, или корените му лежаха в близките отношения с Якудза? Нищо чудно, че с течение на годините омразата му към тази организация се засилваше.

Извърна глава и видя лицето на Сейко до себе си. Стройното й тяло помръдна върху футона, после отново застина. Той тихо отметна завивките, стана и се насочи към плъзгащата се врата. Намираха се на втория етаж на „рьокан“ — традиционен хотел в японски стил, разположен в една от пресечките на „Шижодор“, известен булевард в търговския център на Киото. Бляскавите витрини, наредени от двете страни на широкото платно, не отстъпваха по нищо на токийския център, но ако човек свърнеше в която и да било от пресечките, веднага потъваше в атмосферата на древната японска столица с нейните дървени къщи и тесни пешеходни алеи.

Преди да напусне Сайгон, Никълъс назначи един от братовчедите на Ван Киет за временно изпълняващ длъжността директор на филиала на „Сато Интернешънъл“. Той трябваше да контролира производството на компанията във Виетнам, но нямаше право на никаква търговска инициатива. Реши това, защото подозренията му по отношение на Сейко оставаха все така силни.

Отлетя за Осака заедно с Таши и Сейко, оттам взеха експресния автобус и петдесет минути по-късно пристигнаха в Киото. Избраха този маршрут поради двете разписки в портфейла на В. И. Павлов, открити от инспектор Ван Киет и доказващи по безспорен начин педантичността на руския учен. Първата беше за билет отиване и връщане от летището на Осака до Киото, а втората — куверт за един от известните нощни барове на Киото — „Нингиоро“, което в превод означаваше „Дворецът на куклите“. В портфейла на Павлов липсваше документ за пребиваването му в хотел или „рьокан“ и това беше доста странно…

Отвън ръмжаха малки камиончета, натоварени със сребриста, току-що уловена риба. Стоката се сваляше направо на тротоара и сутрешното сортиране започваше. Рибният пазар, чиято територия започваше току зад ъгъла, беше отворен само до обяд. Шест дни в седмицата околните улички воняха на кръв и изкормени вътрешности.

Изправен до прозореца, Никълъс наблюдаваше действията на рибарите с дълги гумени ботуши, но не виждаше нищо, пред очите му се стелеше черна пелена. Колко много години минаха, откакто получи първия си урок! Вече десетилетия го деляха от деня, в който обърна гръб на Якудза и Микио Оками, най-добрия приятел на баща му. Но миналата година, всъщност само преди няколко месеца, Оками изведнъж се появи и да иска изпълнение на обещанието, което Никълъс бе дал на смъртния одър на баща си — да му помогне в случай на нужда. И стана така, че съдбата го превържа в защитник на стария мафиот, потъна в опасните дебри на един свят, който вече не беше в състояние нито да дефинира, нито да разбере… Двамата с Лю Кроукър попаднаха на До Дук — виетнамския убиец, който беше получил задачата да ликвидира Оками. Никълъс го уби, но проблемите останаха…