Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Какво се случи тук? — меко попита той и се отпусна на един стол.

Изслуша разказа на Хажи, пристъпи към прозореца и замислено, сякаш на себе си, промълви:

— Защо трябваше да отнеме живота си?

— Мисля, че имам отговор на този въпрос — отвърна младежът и пусна записа.

— Как се добрахте до тази лента? — попита Танака Гин. — Може би дайжинът ви е помолил да ми я предадете след смъртта му?

— Не. Дайжинът не подозираше за съществуването й. Аз…

Танака Гин вдигна ръка да го спре.

— Това, което се готвите да кажете, може да се превърне в обвинение срещу вас — предупреди го той. — Тогава ще изгубите всичко — работа, кариера, дори свободата си…

— Дайжинът беше мой покровител, господин прокурор — тръсна глава Хажи. — От него научих, че „канрьодо“ трябва да бъде над всичко!

Танака Гин изгледа младежа с нов интерес, после кратко кимна:

— Много добре, продължавайте.

— Преди няколко месеца с мен се свърза един от хората на Тетцуо Акинага. Имах известни проблеми с хазарта, господин прокурор… Играех на борсата, регистрирах няколко доста неприятни загуби. Трябваше да задържа известно количество акции, които обещаваха сигурна печалба след време. Знаете как става това, нали?

— Трябвали са ви суми, които не можете да спечелите като чиновник в „МИТИ“.

Хажи кимна с глава. Седеше изправен, с високо вдигната глава. И Танака Гни го разбра. При други обстоятелства признанието щеше да му донесе унижение и срам, но сега душевната болка беше толкова силна, че се превръщаше в желание за саможертва. Танака Гни изпита неволно уважение към чувството за чест, което притежаваше този младеж.

— Не зная как Тетцуо Акинага е научил за затрудненията ми — продължи Хажи. — Но кредиторите ме притискаха и аз взех парите му. После реших да си намеря нощна работа, за да се издължа. И едва тогава разбрах колко наивна е била постъпката ми. Акинага се появи лично. Каза, че не иска парите си, достатъчно е да му съобщавам за действията на дайжина… Искаше да ме направи шпионин.

— Споменахте, че Ушиба е бил ваш покровител — вдигна глава Танака Гин. — Означава ли това, че без него нямаше да бъдете в „МИТИ“?

— Да.

— Значи Акинага ви е поставил в изключително неблагоприятно положение…

— Отначало и аз помислих така. Цяла нощ не мигнах, търсейки изход от ситуацията… После нещо изведнъж прещрака в главата ми. Защо Акинага иска информация за всяка стъпка на дайжина, запитах се аз. Не би го направил, ако между двамата не съществува някаква тайна връзка… А ако такава връзка наистина съществува, Акинага безспорно ще иска да стори зло на Ушиба-сан… Реших да сключа съюз с дявола и в подходящ момент да предупредя дайжина…

На вратата остро се почука. Танака Гин извика едно дрезгаво „влез“ и в кабинета се появиха двама цивилни полицаи. Танака Гин им се легитимира, описа им нещастието с няколко сбити изречения, после побутна Хажи по посока на изхода. Каза, че той е основен свидетел по делото му срещу Йошинори и трябва да вземе показанията му. Портативният касетофон със записа между Ушиба и Акинага незабелязано потъна в джоба на палтото му.

Излязоха на тротоара и Танака Гин попита:

— Знаете ли нещо за Плаващия град и „Факел“?

— Не. Тази част от разговора беше пълна загадка за мен.

— Акинага споменава за убийството на Микио Оками. Да знаете нещо по този въпрос?

— Не, сър.

Беше ясно, че младежът казва истината.

— Защо приехте предложението на Акинага?

— Нали ви казах — за да помогна на дайжина. Прецених, че на даден етап ще разгадая намеренията на Акинага и тогава ще мога да действам…

Танака Гин извади касетката от магнетофона.

— Присъствали ли сте и на други разговори между двамата?

— Не, сър. Този беше единственият. Изглежда Акинага изпитваше някакво перверзно удоволствие от него. Разбрах какво точно е то едва когато чух как е успял да хвърли мрежата си върху Ушиба-сан…

Ето причината, довела до самоубийството на Ушиба, въздъхна в себе си Танака Гин. Ракът му нямаше нищо общо, още повече че болестта беше спряла да се развива… Ушиба сам му беше казал това. От разговорите помежду им Танака Гин знаеше, че дайжинът не е от хората, които биха позволили други да решават съдбата им, особено когато ставаше въпрос за живота. Ушиба никога не би приел капана, в който го беше тикнал Акинага.

— Последен въпрос — каза на глас той. — Имате ли представа какво означава думата „Годайшу“?

— Не, сър.