Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Едва ли. Това повече би подхождало на Рок. Може би каза истината — довело го е любопитството. Но имаше и друго. Сред философските му изблици, желанието за реконструкция на миналото и наистина смайващите разкрития за ролята на Полковника при създаването на „МИТИ“ прозираше и един твърде любопитен факт — между него и Рок съществуваха дълбоки различия. Майк беше готов да продължи пътя си сам. Империите рухват…

На плаца с ръмжене изскочиха тежки камиони, фаровете им прорязаха мрака. Никълъс внимателно извърна глава. Край каросериите се появиха множество мъже и започнаха да товарят продълговати сандъци.

„Факел“ беше готов за транспортиране. Майк Леонфорте — също.

Този гениален акт поставя началото на процес, който продължава и до наши дни… Какво искаше да каже с тези думи Майк? Изглежда искаше да му внуши, че някаква огромна конспирация от следвоенните години продължава да се развива и разширява. Възможно ли е това, или Майк просто е превъртял? Търговията с наркотици и оръжие беше донесла огромно състояние и на двамата. Бяха пълни монополисти, отдавна отстранили най-сериозните си конкуренти в световен мащаб. С търговски методи или просто чрез гранатомета на Рок. Поддържаха тесни връзки с американското правителство чрез сенатора Дидалъс, бяха на „ти“ с висши японски представители благодарение на „Годайшу“. Но Майк каза, че смята да продължи сам. Накъде? Кой бизнес би го съблазнил след всичко, което бяха постигнали с Рок? Никълъс разбра, че трябва да открие това и едва после да мисли за бягство от Плаващия град.

Отново провери позициите на охраната. После затвори очи и бавно потъна в бездънната пропаст на „кокоро“. Леко докосна мембраната, чийто ек щеше да вдъхне живот на Тао-тао.

За пръв път усети разделението в душата си. Акшара и Кшира течаха като пълноводни реки, преплитаха се една в друга, могъщи потоци от светлина и мрак.

Теорията за съединението между двете е мит , беше казал Таши в последната нощ на своя живот. Там, сред непристъпните върхове на Йошино. Не се оставяй да бъдеш заблуден. „Корьоку“ е единственият път към „шукен“, а главната роля на това изключително състояние на духа е да разделя потоците на светлината и мрака в съзнанието…

Никълъс се опита да направи точно това. Но без „корьоку“ можеше да ги задържи разделени само за секунда. Това му отнемаше толкова много психически сили, че скоро беше принуден да се откаже. Но в този кратък миг успя да зърне божествения „шукен“ отблизо, някак изведнъж му се изясниха много неща. Увери се, че душата му продължава да е наранена от погрешното, нарочно погрешното танжинско обучение, което беше получил преди години… Достигнал на крачка от „шукен“ благодарение на Таши, той вече знаеше, че двете части на Тао-тао трябва да бъдат разделени в съзнанието му. Без помощта на „шукен“ Кшира несъмнено щеше да вземе връх над Акшара и той щеше да се превърне във вечен пленник на злото, като Канзацу — някогашния му учител танжин…

Свит на топка, той ясно усещаше точното местоположение на четиримата пазачи. Ароматът от пурата на Майк продължаваше да дразни обонянието му. Богат и силен, прекалено близък и жив…

Внимателно извърна глава и я видя. Пурата беше забита в пръстта на сантиметри от клетката, огънчето и примамливо проблясваше в мрака.

… Истинското състояние на нещата… Вие сте моя собственост, дайжин, и бъдете сигурен, че ще се възползвам в пълна степен от вашето влияние и връзки. След тридесет часа Микио Оками ще бъде мъртъв и триумфът ми ще е пълен… Вие ще бъдете моята вярна дясна ръка. Аз ще издавам заповедите, а вие ще ги изпълнявате. Главно в областта на международните отношения, чрез „МИТИ“ и „Годайшу“… Ясно ли ви е това, дайжин?

— Да…

Танака Гин гледаше как младият мъж на име Юкио Хажи протяга ръка и натиска бутончето на портативния магнетофон. Дълго време не каза нищо, в съзнанието му се завърна ужасният миг, в който го извикаха по спешност да се качи в ъгловия кабинет на Ушиба. Работата в министерството замря, хората стояха на крака край работните си места, времето сякаш спря. Имаше чувството, че единствен той притежава дарбата да се движи. Отново видя тялото на Ушиба, сгърчено върху килима. Юкио Хажи се беше надвесил над него. „Седни!“, заповяда му с остър глас Танака Гин, сякаш се обръщаше към куче. После вдигна телефона и се свърза със службата си. След броени минути тук щеше да е пълно с полиция, последният покой на Ушиба щеше да е безвъзвратно нарушен.