Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Никълъс видя красиво мъжко лице с внушителен нос и сиви, печални очи. Прошарената му коса беше дълга, имаше малка, добре поддържана брада. Беше лице на властен човек с радикални възгледи за света; на човек, който рядко променя веднъж взетото решение. Никълъс веднага усети, че обича словото и вероятно е отличен оратор. Личаха му годините, прекарани в планините на Виетнам, по всяка вероятност именно те бяха направили възгледите му толкова радикални. Това можеше да бъде само един човек — Майкъл Леонфорте.

— Оценяваш в проценти заплахата, нали? Май усещам как действа Тао-тао, кожата ми чувства докосването на твоето „ки“… Но може би си въобразявам и всичко се дължи на някаква автохипноза…

Майк извади пура, отхапа крайчето й и я запали. Известно време гледаше колелцата синкав дим, които бавно се разтваряха в нощния мрак.

— Зная това-онова за хипнозата — продължи той. — Особено за масовата хипноза… Всички философи се стремят да овладеят това сложно изкуство. И знаеш ли защо? Защото без последователи философът е нула. Колкото повече са те, толкова по-добре… Също като в религията. Философията е революция. И аз съм точно такъв — революционер — издуха облак дим над главата си и добави: — Би трябвало да познаваш тази философия, защото баща ти беше революционер…

Усмихна се лукаво, като вуйчо, решил да разкрие пороците на нощта пред младия си племенник!

— Проучил съм баща ти из основи… Не беше лесно, особено тук, сред пущинаците. А и Полковника се оказа един от най-потайните хора, на които съм се натъквал… По-потаен дори от моя баща, който толкова често сменяше самоличността си, че накрая положително беше забравил своето истинско име.

Сви рамене:

— Разбира се, потайността е единствената обща черта между Джони Леонфорте и полковник Линеър. На практика те бяха коренно различни хора…

Може и да не вярваш, но аз дълбоко се възхищавах от баща ти. Горещо желаех да е мой баща, завиждах на забележителния му ум. Сам, със собствените си ръце той успя да създаде „МИТИ“ — най-мощната административна институция на съвременна Япония. Виждам, че този факт не ти е известен… Но баща ти дълбоко ненавиждаше старото МТИ — Министерството на търговията и индустрията, защото то даваше подслон на куп военнопрестъпници и упражняваше пълен контрол върху японската икономика по време на войната. На даден етап му идва великолепното хрумване да слее МТИ с Търговската палата, която той познава отлично, благодарение на тесните и контакти с командването на Окупационната армия. На практика Търговската палата е била създадена да координира търговията с Окупационните власти — тоест с Америка. А баща ти открива, че тя контролира и Фонда за международна търговия, чрез който се разпределят американските помощи.

Изключително умен и прозорлив, той още през 1948 година разбира, че външната търговия е единственото спасение за Япония. И се заема, с помощта на неколцина висши японски функционери, да въздаде Министерството за международна търговия и индустрия, получило наименованието „МИТИ“. С това успява да реализира двете си главни цели — да посочи верния път за икономическо развитие на Япония и едновременно с това да отстрани противниците на демократичните промени. Този гениален акт поставя началото на процес, който продължава и до наши дни…

Майк пое дим от пурата и го задържа в гърдите си необичайно дълго време.

— Но синовете на двама забележителни мъже се срещат при обстоятелства, които не могат да бъдат наречени особено благоприятни… За мен това е без значение, защото усилията ми са насочени към грубо реконструиране на миналото и вграждането му в настоящето и бъдещето. Разбираш ли ме? Съмнявам се… Рок не ме разбира, а той съвсем не е глупак. Дойде тук преди десетилетия, направих го свой партньор и мисля, че постъпих умно… — очите му замислено се спряха върху горящия връх на пурата: — Но браковете се разпадат, империите рухват… Остава само бъдещето… Подобно на повечето хора и Рок живее единствено с настоящето. Чувства се по-удобно така, макар настоящето често да се оказва блед спомен от златното минало… Е, много ми беше приятно да си побъбрим — рязко се изправи Майк. — Някой ден отново ще го направим… — тръсна пепелта от пурата си, изсмя се и изчезна в мрака на нощта.

Никълъс проследи силуета му, насочил се към вратата на отсрещната сграда. Лежеше, без да се помръдва, и концентрираше мисълта си върху няколко основни въпроса. Защо се появи Майк? За да злорадства?