Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Коя си ти? — прошепна той.

— Има ли значение? Стига ти да знаеш, че работя за Микио Оками.

Усети, че вече е склонен да й повярва. Преди всичко, защото Сърман беше сключил споразумение с нея, а не с Дидалъс, Ако Веспър беше агент на Дидалъс, ученият не би се страхувал, че изпратеният от сенатора Кроукър ще научи нещо за „Факел“… На практика излизаше, че Веспър знае за новото оръжие, а сенаторът — не… Тайният диалог между Сърман и Абраманов беше станал възможен благодарение на Веспър, а тя периодично докладваше на Оками…

Предпазливостта все пак взе връх и той поклати глава:

— Трябва да знам повече, за да бъда сигурен, че мога да ти се доверя.

Усети погледа на блестящите й очи в мрака.

— Маргарет твърди, че мога да ти имам доверие, но аз не съм толкова сигурна… — после, сякаш не Кроукър, а тя трябваше да направи решаваща преценка на ситуацията, забързано добави: — Според мен ти си дяволски опасен и аз й го казах… Мисля, че тя трябва да се държи максимално далеч от теб… Но и в това вече не съм напълно убедена…

— А защо трябва да ти вярвам? — въздъхна Кроукър. — Появи се в ролята на Домино и ме засипа с купища лъжи… А в ролята на Веспър прибягваш до толкова много превъплъщения, че започвам да те мисля за оракул… Освен това успях да отворя касата ти в „Моникърс“, прегледах счетоводните документи и разбрах с какво се занимава компанията „Моргана“, която ти управляваш от името на Дидалъс… Незаконна търговия с оръжие!

— Признавам, че „Моргана“ наистина принадлежи на Дидалъс — отвърна тя. — Но това, което си видял в папката, бяха фотокопия от документи, които възнамерявах да изпратя на Оками.

Кроукър замълча. Думите й бяха убедителни, имаха всички шансове да се окажат и верни.

— Ти също не си чужд на лъжите — отбеляза Веспър. — Освен това успя да ме изплашиш до смърт! Защото следеше Маргарет, а покрай нея и мен…

— Вярно е, и двамата се надлъгвахме… Но ти пропусна да споменеш, че сенаторът Дидалъс ръководи и АМОП…

— Ти пък забрави да си спомниш за срещата си с Чезаре Леонфорте в една кръчма, нали? — язвително подхвърли тя.

Кроукър изведнъж разбра по какъв начин са възприемали нещата Веспър и Маргарет. Двамата с Гадняра седят в кръчмата и плюскат като крадци след успешен удар и вероятно замислят нови операции… Пресвети Боже, нима Маргарет допуска, че е преминал на страната на противника? А всъщност защо не? Беше на крачка от това, на опасно близка крачка… Какво ще каже на мафиотския главатар, когато дойде време да докладва за мрежата Нишики? Все още не беше мислил по този въпрос, надяваше се на моментното вдъхновение…

— Значи сте решили, че работя за Гадняра, така ли? — попита горчиво той. — Но какво ви накара да промените…

Ръката й покри устата му, той напрегна слух в опит да разбере какво става отвъд тънката преграда. Успя да различи леко стържене, сякаш някой местеше стол по теракотените плочки. Това означаваше само едно — вече го търсят. Свит в дъното на дупката, Сърман потръпна толкова силно, че и двамата го усетиха. Целият се беше превърнал в слух, не се интересуваше нито от Кроукър, нито от Веспър…

Хората на Дидалъс.

Звуците постепенно заглъхнаха, но от тялото на Веспър продължаваше да се излъчва напрежение. Измина сякаш цяла вечност. Най-после тя свали ръката си и прошепна:

— Разбрах, че съм сбъркала в момента, в който ти се нахвърли върху човека на Чезаре в Холанд парк…

— Значи си знаела, че съм те проследил и в Лондон?

— Преди да отлетя от Вашингтон, аз се отбих в „Моникърс“. Не беше Бог знае колко трудно да разбера, че някой е ровил в сейфа, не е нужно да съм гений, за да открия точно кой…

— Защо не направи опит да ме спреш, след като си знаела, че съм по петите ти?

— Направих такъв опит — отвърна тя. — Ако си спомняш, пробутах ти няколко фалшиви сведения… Но ти не се хвана. Би трябвало да преценя това…

— Какво искаш да кажеш?

— Нима не знаеш? Маргарет те обича…

Обзе го огромно чувство на облекчение, изведнъж му се прииска да се наведе в мрака и да я целуне.

— Не виждам смисъла — промърмори.

— Какъв смисъл търсиш, когато става въпрос за любов?

— Исках да кажа, че звучи абсурдно…

— Само в случай, че твоите чувства са други…

— Но ние с нея сме от двете страни на закона!

— Сигурен ли си? По тази логика това важи и за нас с теб! Но ти знаеш, че не е така…

Даде му възможност да възприеме думите й, после добави:

— Споделяйки всичко това с теб, аз поемам огромен риск. Но искам да знаеш, че за Маргарет бих дала и живота си!