Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Глупак! — просъска тя и Кроукър замръзна от изненада. — Къде, по дяволите, е Сърман? Трябва да ви измъкна оттук веднага, иначе ще ви направят на решето!

— Таши Шидаре е убит, Шоза сам отне живота си — промълви Тетцуо Акинага. — Това означава, че Вътрешният съвет вече не съществува.

Ушиба не отговори. Когато получи поканата за тази среща, първата му реакция беше да я отложи. Чувстваше се смъртно уморен. Чувството за вина, породило се в душата му след самоубийството на Шоза, започна бавно да се разсейва. Направи това, което беше длъжен да направи, и толкоз. Сигурността на „Годайшу“ трябваше да бъде съхранена на всяка цена. Трябва да се махнеш преди да си направил някоя фатална грешка и да бъдеш смазан от последиците на собствената си политика , беше казал Кен. А той го разбра много добре, това пролича и от отговора му: Когато играта се превръща в бреме, правилата се променят. И ловецът се превръща в дивеч… Спомни си как в душата му се промъкнаха нови сили, когато каза: Човек се ражда с вкус към кръвта…

Изпълнено с младежка арогантност, това изявление просто не отговаряше на истината. Кръвта беше онзи фактор, който му даваше увереност, че вижданията на Шоза и Акинага по отношение на „Годайшу“ са верни, че бунтът им срещу господството на Кайшо е основателен. Едва сега виждаше колко заслепени са били те от кръвожадния си стремеж към властта.

Шоза и Шидаре вече бяха вън от играта. Но Ушиба продължаваше да мисли, че и двамата щяха да са живи, ако не беше решението им да се опълчат срещу Кайшо. Твърдата ръка на Микио Оками несъмнено щеше да ги насочи по съвсем различен път. Сега единствено той можеше да върне вярната посока както за „Годайшу“, така и за Вътрешния съвет, който несъмнено щеше да бъде създаден отново.

— Какво е станало с младия оябун? — попита.

— Нямам връзка със смъртта му — сви рамене Акинага. — Станал е жертва на някакъв убиец в Йошино.

— Йошино? Какво е търсел там?

Намираха се в просторния, пестеливо обзаведен хол на Томи — бетонната, подобна на обелиск сграда в центъра на Токио, която Акинага беше построил като крепост. Както личеше от името й, това беше нещо като наблюдателна кула — едно от многобройните укрепени убежища на оябуна, разпръснати из целия град. Акинага мислеше и действаше като военачалник в бойна обстановка и винаги се грижеше да има поне няколко пътя за отстъпление. Пред входа имаше малък паркинг, няколко стръмни каменни стъпала водеха до масивна метална врата. Освен помещението, в което се намираха, горе имаше само една малка кухня. Тясна вита стълба водеше до следващото ниво, където имаше баня и спални. За Ушиба подобно разположение криеше редица неудобства, но то очевидно задоволяваше напълно спартанските нужди на Акинага.

Ниската масичка, край която бяха коленичили, беше покрита с изящно резбовани плочки от дървото киаки и това беше единствената дървена мебел в помещението. Върху масичката имаше поднос с чай и сладкиши. Те едва ли бяха приготвени от Акинага, по този начин оябунът му даваше да разбере, че в къщата има и други хора, винаги на разположение.

— Подозирам, че Шидаре е бил в Йошино по работа — подхвърли Акинага. — Имаше задачата да открие Никълъс Линеър и да го отстрани. Но май и той се е провалил, също като Томоо Козо…

— Което прави положението ни изключително деликатно въздъхна Ушиба. — Ако Линеър е научил, че Шидаре е якудза, при това член на Вътрешния съвет, той несъмнено ще знае и в каква посока да нанесе следващия си удар…

— А не мислите ли, че присъствието на Линеър в Йошино е доста странно? — ловко смени темата Акинага. — Защо е бил там? Възможно ли е Кайшо да се крие някъде из планината?

— Сега трябва да мислим преди всичко за Линеър — тръсна глава Ушиба. — Заради глупостта на Шоза трябва да очакваме появата му в Токио, където несъмнено ще се опита да ви открие. Аз бих могъл да помогна за…

— Според мен вие вече направихте достатъчно, дайжин — прекъсна го Акинага.

Ушиба объркано го погледна.

— Шоза и Шидаре си заминаха, останах само аз — облегна се на масичката Акинага. — А вие никога не сте били нещо повече от консултант във Вътрешния съвет, макар отдавна да забелязвам опитите ви да налагате своето мнение… Този процес започна още преди да отстраним Оками и продължава без прекъсване… — на лицето му се появи иронична гримаса: — А малкото ни упражнение го доказва по съвсем категоричен начин…

— Какво упражнение? — попита Ушиба, чувствайки как в гърдите му се промъква хлад.