Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Защо не напуснете?

Сърман замръзна на място, очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите си. После избухна в смях, тялото му се разтърси от конвулсии.

— Господи, човече! — изхълца той. — Нима не виждате къде сте? От обект като този никой не може да напусне просто ей така! Главата ми е пълна с уравнения, които имат пряка връзка с националната сигурност! — попи бликналите сълзи с ръкава си и добави: — Тази работа е доживотна… Съвсем отделен е въпросът, че когато постъпвах, никой не си направи труда да ме уведоми за това!…

Кроукър не изпита никакво съчувствие към проблемите на човека срещу себе си.

— Значи престоят ви тук няма нищо общо с проекта за наситените неутронни полета, така ли? — попита той.

— Напротив, има — отвърна Сърман с желязната логика на учен, отдавна откъснат от реалния живот. — Той каза, че ще направи своето откритие благодарение на мен… Успял е да създаде стабилен трансуранов изотоп. Знаете ли какво е трансуранов изотоп?

— Радиоактивно вещество с по-голям брой свободни атоми от тези на урана — кимна Кроукър. — И това го прави смъртоносно за хората. Зная и друго — с помощта на този изотоп той е създал страшно оръжие!

— Да, „Факел“ — кимна Сърман и рязко се отпусна на мястото си. — Мисля, че зная пътя, по който Абраманов е успял да създаде своя елемент 114, но все още не съм успял да го дублирам… — замълча, главата му уморено се отпусна между дланите. — Какви надежди имахме! Един почти неограничен източник на енергия, евтин и лесен за масово производство, край на цикличните енергийни кризи… Прекрасна мечта, нали? — главата му бавно се повдигна: — Но си остана само мечта. Абраманов създаде ужасното си оръжие и я превърна в кошмар… Най-лошото е, че материалът е високо избухлив и компактен. А това предполага създаването на ръчни атомни бомби, които могат да се пренасят едва ли не в джоб! В днешната политическа обстановка на локални етнически конфликти и терористични акции „Факел“ е съвършеното оръжие: компактно, чисто, с огромна унищожителна мощ…

Нещо прещрака в главата на Кроукър.

— Можете ли да влезете във връзка с него? — попита той.

— Не — поклати глава Сърман. — Радиосеансите прекъснаха преди пет дни, никой не отговаря на позивните ми…

— Каква връзка имате с оръжията, които се крадат от АМОП?

— Моля?

От обърканото изражение на Сърман беше съвсем ясно, че той няма никаква представа за дейността на Веспър в други обекти на АМОП. Беше решил да го накара да си събере багажа и да го остави под надзора на охраната при входа на обекта. Но сега му хрумна друго. Трябваше да открие начин да го измъкне навън, а веднага след това да влезе във връзка с Никълъс. Детонацията на „Факел-315“ трябваше да бъде предотвратена на всяка цена.

Поиска бяла престилка, после седна срещу Сърман и изсмука от него цялата налична информация за разположението на обекта и обичайните му маршрути.

Отидоха в лабораторията. Кроукър седна зад покрития с цинк рафт, а Сърман клекна зад него. Далеч по-лесно би било да вземе учения и да направи опит за измъкване веднага, но нещо му нашепваше, че трябва да остане и да изчака появата на Веспър. Не биваше да оставя на свобода един шпионин, промъкнал се толкова дълбоко в мрежата Нишики, че знае дори точното местоположение на скривалището на Оками. Беше длъжен да я отстрани, и то веднага, докато все още имаше относителен контрол върху бойното поле… Едновременно с това не можеше да се освободи от чувството, че пропуска нещо важно… Нещо, свързано с думите на Сърман…

На прага безшумно се появи неясна сянка.

— Значи вече сте тук…

Гласът на Веспър, гласът на агентката на Дидалъс. Той не помръдна, имаше чувството, че между очите му е насочен лазерен лъч.

— Елате с мен, трябва да обсъдим много неща…

Кроукър изпитателно я гледаше. Приема събитията спокойно, прецени той. Без каквато и да било изненада. Значи Дидалъс е предал необходимата информация, значи тя наистина е негов агент! Но едновременно с това има достъп и до Оками. Това пък обясняваше как неговите врагове са разбрали, че се укрива в Лондон. Тя го беше предала.

— Изглеждате страхотно — призна Кроукър, неотразимо привлечен от поредното превъплъщение на Веспър Аркам. Беше облечена в черен ластичен клин, черна копринена блузка и кожено сако от черен лак. Естествено русата й коса беше скрита под тънък шал. Беше невероятно красива. И невероятно опасна… — Наистина имаме много неща за обсъждане — кимна той и бавно вдигна биомеханичната си протеза: — Но този път съм готов да ви посрещна!