Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— И какво от това? Нима смъртта му стана по-поносима или по-разбираема?

Ушиба ясно виждаше как Танака Гин се бори с философската преценка на смъртта на Шоза, а заедно с нея и със смъртта въобще… И разбра, че отговорът му може да се окаже от решаващо значение за този човек.

— Нито едното, нито другото — простичко отвърна той. — Но по този начин смъртта му придобива форма и съдържание. Което я прави различна от „кухите символи“.

Лабораторията по експериментална нуклеоника на АМОП, в която работеше Дъглас Сърман, беше разположена в най-затънтената част на Вирджиния. Заемаше петдесет акра държавна земя и беше почти напълно лишена от любопитни съседи. А търсачите на приключения по магистралата се възпираха от дискретна табела на разклона, която гласеше:

Школа по езда „Найф Ривър“ — само с предварителна заявка.

Естествено, половин Вашингтон знаеше, че в този район има обект на АМОП, но малцина задаваха въпроси.

През седемдесетте години, в разгара на Виетнамската война, тук са били разположени лабораториите на специален научен екип, чиято дейност е била строго секретна и известна само на определени хора във Федералното правителство. Тя е била свързана с експериментално химическо оръжие, изпитвано върху животни, предимно плъхове. Но според някои слухове — и върху отделни, особено непокорни индивиди с военна униформа… От онова време бяха останали телените огради на шест нива, между които са патрулирали въоръжени пазачи с кучета, опитите за проникване в обекта дори и днес несъмнено биха били обречени на провал. На практика нито в мрачните периоди на Студената война, нито в разгара на терористичните акции по света някой беше обръщал сериозно внимание на дълбоко секретните съоръжения от двете страни на Желязната завеса. Защото привържениците на първата концепция се занимаваха предимно с проблеми от глобално естество, а на втората — с нападения срещу обществени сгради или произведения на изкуството. И това даваше възможност на секретните обекти да харчат на спокойствие държавни средства както за охрана, така и за своите тайнствени експерименти.

Кроукър слезе от самолета с единственото желание да легне и да се събуди след една седмица. Но до фаталната дата 15 март оставаха само тридесет и шест часа, освен това трябваше да държи сметка и за хората на Гадняра, които несъмнено щяха да го засекат в случай, че се задържи по-дълго на едно място.

Беше се разбрал с един от колегите на Мейджър да му изпрати радиограма в момента, в който Том излезе от операционната и състоянието му се стабилизира. Получи я от ръцете на стюардеса със свежо и красиво лице час преди самолетът да се приземи във Вашингтон, в момента, в който пред тоалетната вече имаше опашка от уморени пътници. Том беше издържал операцията, но за стабилизиране все още беше рано да се говори…

Кроукър се скри под огромния, приличащ на октопод чадър на терминала на летище „Дълес“ — и потърси телефон.

— Лю! — възкликна Маргарет. — Какво става с теб, къде…

— Нямам време, скъпа — прекъсна я Кроукър, изведнъж останал без дъх. — Искам да вземеш Франси и веднага да тръгнеш!

— Но аз…

— Прави каквото ти казвам! — с усилие се въздържа да не изкрещи той, сърцето му сякаш щеше да изскочи от гърдите. След като Гадняра направи опит да го ликвидира в центъра на Лондон, заплахите му по отношение на Маргарет вероятно всеки миг щяха да се превърнат в действителност. Не беше сигурен в това, но не можеше да рискува. — Вземи си и двама здравеняци за компания!

— Лю, ти трябва да ми кажеш нещо !

— Маргарет…

— Лю, за Бога! Кажи ми поне добре ли си?

— За момента да, но бих казал, че твоят враг стана и мой…

— Чезаре?

— Позна. Моля те, Маргарет, направи това, което ти казвам!

— Разбира се, Лю. Но…

— Кажи на Франси, че я обичам — забързано каза той, докато очите му внимателно изследваха оживената зала. — Когато се установиш някъде, независимо къде, ще ми оставиш съобщение на този телефон… — продиктува й номера на „Огледалото“ и добави: — В никакъв случаи не си давай адреса! Намери някоя подходяща кабина, предай номера й и времето, в което можеш да бъдеш намерена там. Окей?

— Да, добре… Лю, моля те не затваряй! Лю…

Долови ускореното й дишане и разбра, че беше успял да я изплаши. Това е добре. Сега ще вземе необходимите предпазни мерки.

— Обичам те! И ще те обичам каквото и да се случи!…