Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— След като сте толкова загрижен за корупцията, няма да е зле да огледате и собствената си служба, господин прокурор — процеди Шоза. — Бих могъл да ви изредя толкова случаи на корупция между вашите служители, че лошо ще ви стане!

— Нима сте готов да предадете приятелите си? — изгледа го с любопитство Гин. — Нима ще станете свидетел на обвинението?

— Не съм глупак — поклати глава Шоза и внимателно сгъна заповедта за арест. — Отлично зная откъде идват вашите обвинения. От този момент нататък можете да считате, че аз нямам приятели.

— Значи ще приемете да работим заедно — отвърна Танака Гин и кимна по посока на вратата: — Моля да ме последвате.

По лицето на Шоза се изписа престорена изненада, очите му скачаха от вратата към лицето на Гин и обратно.

— Трябва ли да разбирам, че сте дошъл сам в момента на своя триумф? — попита той. — Процесът срещу мен ще ви донесе огромна популярност, господин прокурор…

— Дойдох сам, защото мога да си изпълня дълга и без да ви причинявам излишно унижение — отвърна Гин и леко кимна в отговор на краткия поклон на оябуна.

— След малко ще прозвучат камбаните на шинтоисткия храм оттатък улицата — промълви Шоза. — Ще ви бъда задължен, ако ми позволите да ги чуя за последен път.

— Нямам нищо против.

— Благодаря — кимна Шоза. — В такъв случай ще ида да се облека.

Танака Гин го изчака да се скрие зад вратата на спалнята и пристъпи към остъкления шкаф с восъчната фигура на Мерилин Монро. Наведе се, любопитен да разбере какво кара късата й поличка да се вее на вятъра.

Навън се разнесе величественият звън на камбаните. Танака Гин се доближи до открехнатия прозорец на хола и надникна по посока на улицата, мътно проблясваща с асфалта си двадесет стажа по-долу. Хвърли, поглед на часовника си и пристъпи към затворената врата на спалнята.

В момента, в който се готвеше да почука, отвътре се разнесе трясъкът на пистолетен изстрел. Ритна вратата и се втурна напред. Двете момичета, голи до кръста, бяха на леглото и уплашено пищяха. Върху рамото на едното имаше кървави пръски.

Акира Шоза лежеше на пода. Очевидно беше налапал дулото на пистолета, куршумът калибър 357 беше отнесъл цялата задна част на главата му. Очите му бяха насочени към широко отворения прозорец, в хладния въздух се чувстваше сладникавата миризма на смъртта. Оябунът се беше погрижил да умре достойно, облечен във великолепен официален костюм, снежнобяла риза и копринена вратовръзка.

До слуха на Танака Гин долетяха забързани стъпки, миг по-късно телохранителите на Шоза връхлетяха в стаята. Заковаха се на място, очите им се облещиха по посока на мъртвия господар.

Танака Гин помогна на момичетата да напуснат стаята, внимавайки да не пипат нищо. Нареди им да се измият и облекат, а после да го чакат за показания. Върна се в спалнята и спря поглед на тялото на Шоза, замръзнало в неестествена поза кран окървавеното легло. Пръстите на лявата му ръка стискаха нещо. Танака Гин се наведе и ги разтвори с помощта на писалката си. Предметът се оказа блестяща цветна реклама на американския филм „Неудачниците“, в кадъра бяха запечатани Кларк Генбъл и Мерилин Монро. Генбъл беше облечен с джинси и широкопола каубойска шапка, лицето му беше широко усмихнато. Вероятно беше казал нещо много смешно, защото Мерилин, блестяща както винаги, се смееше от сърце, елегантно прикрила устни с разтворена длан.

Камбанният звън продължаваше да ехти, сякаш в памет на един човек, избрал чуждоземен начин за раздяла с живота. Танака Гин се изправи и напусна жилището. Беше проявил глупостта да повярва, че човек като Акира Шоза ще разкрие тайните на престъпния си живот пред някого, особено пък пред представител на властта. Високомерието е нещо ужасно , помисли си той, пред очите му отново изплува сгърченото тяло на Шоза.

У дома се прибра чак след три сутринта. Насилствената смърт е свързана с изключително много бумащина, дори когато става въпрос за ясен случай като този на Шоза.

Ушиба все още беше буден. Настанил се в старо кресло до настолната лампа, той четеше някаква книга. Вдигна глава и проследи Танака Гин, който прекоси хола и се отправи към кухнята. Там си сипа три пръста неразредено уиски, глътна го наведнъж и отново напълни чашата си.

Ушиба остави книгата и тихо влезе в кухнята.

— Какво се е случило?

— Шоза е мъртъв — лаконично поясни Гин. — Налапа един пистолет и дръпна спусъка. Предпочете смъртта пред позорния процес…