Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Змиите около тях полудяха, раздвоените им езичета светкавично опипваха въздуха, сякаш искаха да получат част от любовния екстаз, гъвкавите им тела шумно се блъскаха в бамбуковите прегради.

Небето над навеса неусетно се беше изпълнило с черни, буреносни облаци.

— Какво правиш тук? — най-сетне наруши мълчанието Никълъс.

— Знаеш какво. Чаках те…

— Какво стана, след като аз… След като се разделихме?

Изглеждаше загадъчна и едновременно с това прекрасна. Вероятно точно такава е била Шизука в очите на древния герой Минамото-но-Йошитцуне по време на краткия им роман в пазвите на свещената планина Йошино.

— Скъсах с всякакви мъже — отвърна тя, очите и бяха насочени към настъпващата дъждовна пелена. — След като ти си отиде, имах чувството, че не бих могла да понеса мъжко докосване… Призляваше ми само при мисълта за секс… Престанах да се смея, единственото ми желание беше да умра.

— Коей…

— Недей!… — прошепна тя и бавно се извърна към него. Емоциите, изписани върху лицето й, бяха толкова дълбоки, че той объркано замълча. — Всъщност аз вече бяха мъртва… Не можех да обвинявам никого, освен себе си… Защото рискувах да те излъжа, въпреки че знаех какво значи честта за теб…

Очите й пробягаха по неподвижната му фигура.

— Отначало мислех да ида в манастир, струваше ми се, че само там ще намеря спокойствие… Колко съм била наивна, Господи!… — от устата и се откъсна горчив смях. — Не си давах сметка, че ми липсва най-важното — вярата… В крайна сметка се оттеглих в Йошино и станах „мико“ — изпълнителка на ритуални танци, в свещения храм Шугендо…

Не мога да кажа, че бях разочарована… Постепенно попаднах в плен на шинтоисткия натурализъм, това ми помогна да се отърва от постоянните кошмари на миналото…

После Томоо Козо дойде да ме вземе. Каза, че се е уговорил с баща ми и аз трябва да се омъжа. Бракът ми бил от решаващо значение за бъдещето. Неговото, на баща ми, на целия клан Ямаучи…

Какво толкова, рекох си аз. Нали и без това съм мъртва? Но само след шест месеца разбрах колко дълбоко съм се заблуждавала. Оказа се, че все пак не съм мъртва и това променяше всичко. Не бях в състояние да се омъжа за този човек, не можех да се върна нито при родителите си, нито в Йошино. Направих единственото възможно нещо — избягах при Кайшо… — очите й се заковаха върху лицето на Никълъс: — А Микио Оками ме изпрати тук…

— Оками е знаел за нас?

— О, да. Разказах му всичко, защото бремето на спомените заплашваше да ме унищожи… Но се оказа, че Кайшо е бил в течение на по-голямата част от тази история…

— Как така?

— Мислех, че знаеш — изненадано го погледна тя. — Той се интересуваше от всичко, което имаше някакво отношение към теб… И точно по тази причина ми предложи своята закрила…

В далечината забоботи гръмотевица, полъхна хладен ветрец, слънцето потъна зад тъмните облаци.

— Трябва да ти кажа и още нещо — промълви тя след проточилото се мълчание. — Мъжът, за когото трябваше да се омъжа и при когото прекарах шест месеца, се наричаше Майкъл Леонфорте…

Сякаш някой стовари тежък юмрук в корема на, Никълъс.

— Същият онзи Леонфорте, който е бил партньор на Рок в Плаващия град? — тихо, но напрегнато попита той.

— Да. Двамата с Рок ме срещнаха в Лаос. Майкъл беше вълк единак, нает от американска шпионска централа, която действала под прикритието на Пентагона. Задачата му била да осигури основния поток наркотици, идващ от платото Шан в тайландските планини. Но американците не попаднали на когото трябва. Вместо да изпълни поставената задача, Леонфорте дезертирал, завзел наркотичния канал и започнал да го експлоатира за своя сметка. През 1971 година Пентагонът изпратил срещу него наказателна експедиция, задачата й била да върне Майкъл, жив или мъртъв… Начело на експедицията бил Рок. Той и един виетнамец на име До Дук също дезертирали и се присъединили към Леонфорте…

До Дук, Рок и Майкъл Леонфорте са били съдружници? Пресвети Боже, ето защо Рок иска живота ми , помисли Никълъс. Та нали аз убих До Дук?!

Ван Киет мислеше, че Рок го преследва заради невронните платки от второ поколение за суперкомпютъра „Чи“, но на практика нещата бяха много по-сложни. Един Леонфорте издига непристъпна крепост във виетнамската джунгла и търгува с наркотици и оръжие от американски произход, друг Леонфорте оглавява „Огледалото“ — най-могъщата шпионска организация в историята на Съединените щати. Дали агенти на тази организация не са същите хора, които са искали да сложат ръка върху търговията с наркотици по време на Виетнамската война? Ако са същите, значи са постигнали целта си. А това означава, че една официална институция в рамките на правителството на САЩ се занимава с контрабанда на наркотици!