Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Поднесох ви Шоза на тепсия и с удоволствие установих, че го глътнахте без остатък! — изсмя се Акинага. — А той ви беше приятел! Забележително, нали?

Лицето на Ушиба придоби пепеляв цвят.

— Моля да разясните думите си. — Гласът му издайнически потрепна.

— Аз бях този, който организира заговора за убийството на Кайшо, а онзи слабак Шоза се опита да открадне оръжието ми!

— Но заговорът се провали…

— Той принуди Кайшо да премине в нелегалност — процеди Акинага. — Той го лиши от цялата му власт и влияние. Все едно, че Оками е мъртъв… — извади цигара и бавно я запали: — После се заех с обработката на Шидаре. Убедих го, че няма да има реална власт, ако не влезе в съюз с някой от членовете на Вътрешния съвет. Той беше прагматичен младеж и веднага ме разбра. Прие задачата да открие и ликвидира Линеър…

— Значи вие!… — думите заседнаха в гърлото на Ушиба.

— Разбира се, че аз! Знаех, че само танжин може да победи Линеър, а Шидаре беше такъв. За съжаление недооцених младостта му и той се провали…

— Но Шоза…

— О, Шоза… — проточи Акинага и блажено издуха облаче дим. — Рано или късно ние с него щяхме да влезем в открит конфликт. Той имаше амбицията да заеме мястото на Кайшо, аз също… Вътрешният съвет беше тесен за двама ни.

— Но той притежаваше прекалено много власт, за да се опълчите срещу него…

— Точно така. Затова го оставих на вас.

— Но Йошинори ми каза, че…

— Йошинори ви е казал това, което аз му наредих да ви каже! С него сме приятели от години, винаги сме си помагали.

— А аз му повярвах…

— Нямали сте причина да се съмнявате, на ваше място и аз бих сторил същото… — върху лицето на Акинага се появи снизходителна усмивка за голямо неудоволствие на Ушиба. — Той е прекрасен актьор, дайжин, театърът е голямата страст на живота му.

Акинага се изправи и пристъпи към малкото прозорче, наподобяващо отвърстие на бункер. Очите му се насочиха към оживената уличка, задръстена от коли.

— Сега имам всичко, което ми е необходимо. Шоза и Шидаре са отстранени, нищо не ми пречи да заема мястото на Оками.

— Но Оками все още е жив и здрав…

— Така е — прошепна Акинага, интонацията в гласа му накара Ушиба да потръпне от ужас. — Но аз зная района, в който се намира скривалището му. И когато от Плаващия град ми доставят „Факел“, Оками ще се превърне в облак сажди… Рок пък ще има преки резултати от ефективността на своето оръжие и това ще му помогне да определи цената… Съдружието ни ще стане още по-здраво…

— Ето защо сте настоявал за тесни връзки с Плаващия град — смаяно промърмори Ушиба. — Сключил сте таен договор за „Факел“ с Рок и Майк Леонфорте…

Върху лицето на Акинага се мерна призрачна усмивка, Ушиба с мъка се изправи на крака. Предсказанията на Оками се сбъдваха — „Годайшу“ попадаше под едноличната власт на човек, който беше готов на всичко.

— Ще направя всичко възможно да ви спра! — категорично заяви той.

Акинага бавно се обърна.

— Мисля, че се надценявате, дайжин — процеди той. — Вие вече нямате власт!

— А вие имате прекалено високо самочувствие!

— Имам и други неща, дайжин — усмихна се зловещо Акинага. — Между тях е и нещо като съжаление към вас… Видите ли, ние сме от едно поколение, имахме едни и същи ценности, подчинявахме се на едни и същи морални догми. Но с течение на времето вие изостанахте, дайжин… Особено силно се променихте след изчезването на Оками. Понякога имах чувството, че сте негов двойник — толкова много си приличате…

— И какво лошо има в това?

— Нищо — въздъхна Акинага и загаси фаса си в пепелник от зеленикав метал. — Искам само да ви напомня, че всички козове са в мои ръце.

Пристъпи към метална етажерка, запълнена с книги по архитектура и история, издърпа измежду тях купчина листове от оризова хартия.

— Знаете какво е това, нали? — попита той със заплашителна усмивка.

— Торинава — кимна Ушиба и усети как коремът му отново се стяга.

— Точно така — изръмжа Акинага и размаха листовете над главата си. В буквален превод „торинава“ означаваше специално въже, използвано от самураите при залавянето на престъпници. Но в речника на Якудза думата имаше доста по-различно значение — означаваше молба за покровителство от клан, останал без свой оябун. — Тези торинава са от клановете Кокоро-гуруши и Ямаучи. Те вече са на мое разположение. Аз съм единствен член на Вътрешния съвет и това автоматически ме издига до поста на нов Кайшо!