Ерик Лустбадер: Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Но покани и вас — отвърна тя и сякаш едва сега забеляза присъствието му. Държеше се като охлюв, показал се от черупката си след отдалечаването на хищен звяр.

— Тцунетомо ми е като втори баща — поясни Никълъс, после и разказа за кончината на полковник, Линеър. Тя остана странно равнодушна, сякаш слушаше разказ за някоя малка птичка, прелетяла над градината. После потръпна и обгърна раменете си с длани.

— Тук не се чувствам удобно…

Тцунетомо се бавеше и Никълъс реши да я изпрати. Изглеждаше толкова крехка и чуплива, че просто, не я виждаше да се оправи сама. Преминаха през многобройните постове, охраняващи жилището на оябуна, и излязоха на улицата. Оказа се, че там я чака тежка лимузина с двама широкоплещести якудза на предната седалка. Не бяха от клана Шикей, което означаваше, че Коей е дъщеря на друг оябун… Стар приятел, беше казал Тцунетомо.

Тя се закова на място, очите й гледаха черната кола с ужаса, с който се гледа зейнал гроб.

— Не искам да се качвам — прошепнаха едва чуто устните й.

— Добре, аз ще ви изпратя.

С нищо не показа, че го е чула, дори не се помръдваше. Той хареса явното неодобрение на това, което вършеше баща й. Тцунетомо например никога не показваше с какво се занимава, по време на срещите им в стаята за чай Никълъс искрено се възхищаваше на ума и възпитанието, на щедростта и духовитостта на този човек. Бързо забравяше, че някои от най-близките приятели на Полковника са били оябуни на Якудза като него, много рядко в сърцето му помръдваше чувство за вина, породено от факта, че на практика гостува в дома на един престъпник. После това чувство изчезваше и животът продължаваше както преди.

Коей живееше в имение с високи стени, подобно на това, което обитаваше Тцунетомо. Баща й Токино Каеда беше първи заместник-оябун на клана Ямаучи, разтърсван от жестоки вътрешни противоречия след преждевременната смърт на Катцуодо Козо. Най-големият му син Томоо беше прехвърлил тридесетте, но все още не притежаваше необходимия опит и авторитет, за да поеме ръководството на клана. Това задължение временно беше поето от бащата на Коей, който беше най-старши сред заместниците на оябуна. Наред е преките си функции, той трябваше да обучава Томоо на всичко, което знае.

Майката на Коей беше дребна и спретната жена, крехка и деликатна почти колкото дъщеря си. Годините бяха оставили следите си върху прорязаното й от бръчки лице, бързо сивеещата коса и тъжните, затворени за радостите на външния свят очи. Докато им поднасяше чай, говореше за своите цветя, за начина, по който годишните сезони се отразяват на живота и смъртта в загадъчния свят на растенията. Тя беше майстор на икебана — ритуалното подреждане на цветята. Посрещна Никълъс равнодушно, само в очите й се долови кратък проблясък на изненада. Очевидно беше не по-малко свенлива от дъщеря си, говореше, без да се обръща конкретно към никой от двамата, сякаш в празно пространство…

Токино Каеда беше едър мъжага със суров и сприхав характер. Появи се у дома с един от синовете си и хвърли мрачен поглед към Никълъс и дъщеря си. После подаде куфарчето си на момчето и заплашително избоботи:

— Отиваш в кабинета и няма да излезеш оттам, преди да си научил всичко наизуст!

Не го гледаше, очите му продължаваха да опипват седналите край масичката за чай. Жена му изчезна по посока на кухнята, очевидно за да му приготви вечерята.

— Какво става тук? — пристъпи в стаята оябунът.

Коей му представи Никълъс, без да отмества очи от празната си чашка, после забързано добави:

— Той е добър приятел на Акинага-сан, запознахме се в неговата къща…

— Не си якудза — спря тежкия си поглед върху Никълъс оябунът. — А като те гледам така, дори не си и японец…

— В жилите ми тече смесена кръв — поясни Никълъс. — Баща ми е полковник Денис Линеър.

— Предполагам, че точно с тези думи си прониквал там, където вратите би трябвало да са затворени за теб — едрият мъж стрелна с поглед дъщеря си и заплашително добави: — Но аз не съм Акинага и присъствието ти тук едва ли ще донесе нещо добро.

Никълъс не отговори.

— Много внимавам с кого прекарва времето си дъщеря ми — продължи със същия тон Каеда.

— Татко…

— Разбирам ви — обади се Никълъс, просто от желание да предотврати семейния скандал. — Голяма част от оябуните мислят като вас. Въпрос на неприкосновена територия…

— Аз не съм голяма част от оябуните! И дъщеря ми е нещо по-специално!

— Просто се опитвам да се държа приятелски с нея…