Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Кроукър беше бял като платно, тежката храна се беше превърнала на оловна топка в стомаха му.

— Къде според легендата на Малъри е бил дворът на крал Артур, Том? — напрегнато попита той.

— В Камелот, разбира се.

— А тайната му империя?

— Авалон — отвърна Мейджър. — Някакъв фантастичен град, плуващ в мъглата… Според мнозина това бил градът на друидите и родното място на Моргана. Защо питаш?

Умът на Кроукър бясно препускаше, рационалното у него трудно се справяше с предположенията на интуицията. Спомни си думите на Джон Джей Аркам, че образованието на жена му било поето от някаква фондация „Авалон“… Също като в крал Артур…

— Партньорът ми разследва една друга компания, която също е в незаконния бизнес с оръжие — промълви той. — Част от международен картел, който се управлява съвместно от американската мафия и японската Якудза… — очите му се заковаха в лицето на Мейджър: — Но най-лошото открихме миналата година — оказа се, че в далаверата са забъркани и американски правителствени служители… Името на втората компания е „Авалон ЛТД“, досега живеех с чувството, че „Авалон“ и „Моргана-Малъри“ са конкуренти…

— А май ще се окаже точно обратното — поклати глава Мейджър. — Всички са част от една гигантска организация!

Кроукър знаеше, че развръзката е близо. Откакто Оками мина в нелегалност, той непрекъснато насочваше него и Никълъс към „Авалон ЛТД“. Защо? Отначало Кроукър мислеше, че „Авалон“ е компания на „Годайшу“. После, когато се натъкна на „Моргана“, реши, че Оками и Голдони са създали свой собствен канал за търговия с оръжие, а целта им е да докарат „Авалон“ до фалит. Сега, когато разбра, че всички тези компании са под ръководството на една и съща сила, той неволно бе длъжен да се запита кой тогава прави опит да се намести на пазара с незаконно оръжие. Най-очевидният отговор беше: „Годайшу“. Това обясняваше защо Оками ги тласка към „Авалон“. Никълъс спомена, че е бил убит Винсънт Тин — представител на неговата компания в Сайгон. Убиецът бил някой си Рок, а човекът, който отмъкнал трупа от моргата, бил якудза и се представил като служител на „Авалон“ с фалшив адрес в Лондон. Сега вече ставаше ясно, че „Годайшу“ поддържа тесен контакт с Рок и неговия Плаващ град.

Но, до убийството си в края на миналата година, шеф на американския клон на „Годайшу“ е бил Джони Леонфорте. Кой тогава продължава да ръководи потоците крадено оръжие от Пентагона, включително и модерните прототипове, разработвани в АМОП? Несъмнено това е човекът, назначил Леонфорте на поста му и пряк ръководител на Агенцията: сенаторът Ричард Дидалъс.

— Не знам.

Прегърбената старица пълзеше по покритата с огладени камъни пътечка, ръката й се повдигна към въжето, задвижващо малките камбанки на входа на храма.

— А и да знаех, пак нямаше да ви кажа.

Старицата плесна с ръце да събуди духовете на шинтоисткия храм и започна да се моли.

— И двамата сте мъртви! — изръмжа Дзао, местейки блесналите си от гняв очи от Таши към Никълъс и обратно. — Нямате никаква представа с кого… — изведнъж млъкна и зяпна от изненада, долната му челюст смешно увисна. Таши беше придърпал ръкава на ризата си и отдолу блесна изящно оцветената татуировка „иризуми“.

Дзао бавно се взря в лицето на Таши. Беше седнал на един стол, ръцете му бяха здраво завързани на гърба.

— Няма значение кои сте! — избухна той, лицето му се разкриви от омраза. — Тук, в Киото, управляваме ние! Пет пари не давам за чужденци като вас!

Никълъс се отдръпна от прозореца, хвърли кратък поглед към Таши и двамата се уединиха в далечния ъгъл на помещението. Намираха се в хотел, който даваше стаи за час или два, никой никого не разпитваше, документи не се изискваха. Грозната бетонна кутия се издигаше в една от тесните улички на квартала Гнои и рязко се отличаваше от приятните къщи и ресторантчета около красивия парк с шинтоисткия храм в средата.

— Така няма да стигнем доникъде — прошепна Никълъс. — А и времето работи срещу нас.

— Прав си — въздъхна Таши. — Можеш да бъдеш сигурен, че хората му вече са се организирали и претърсването на града е започнало. А ако са информирали и оябуна му…

Никълъс знаеше какъв е недоизреченият край на фразата. Ако се докаже, че Таши е замесен в отвличането на Дзао, това положително ще доведе до открита битка между него и оябуна на тоя тип.

— Той знае, че времето работи за него — каза Никълъс. — Затова трябва да изцедим каквото можем и да се омитаме, преди да са ни надушили войниците му!