Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Кен изведнъж тикна черепа в ръцете на Ушиба:

— Подръжте го, дайжин. Така ще усетите силата на Мусаши, недосегаема за смъртта и времето… Нали именно в това се крие смисълът на безсмъртието?

Черепът беше неочаквано тежък. Ушиба бавно започна да разбира думите на Кен. Вперил поглед във вдлъбнатините и извивките му, той изведнъж започна да вижда това, което е превърнало мозъка на Мусаши в уникална машина. Забрави болките в поразения си от рак стомах, престана да мисли за близката смърт. Пред него се разкри това, което Кен наричаше съществувание след смъртта. Може би не отговаряше точно на човешките представи, може би беше нещо по-голямо, по-всеобхватно…

— Той ви докосна, дайжин — промълви Кен, без да направи опит да си върне обратно черепа. — И вие чувствате това, което чувствам аз… Когато човек е близо до Мусаши, страданието престава да съществува…

— Така е — прошепна като омагьосан Ушиба.

— Вече няма болка и смърт, времето е спряло…

— Дайжин, вие трябва да накажете Акира Шоза за неговото престъпление — тихо изрече Кен.

За момент, потънал дълбоко в излъчването на черепа, Ушиба не повярва на ушите си. После вдигна глава да погледне Кен и разбра, че грешка няма.

— Но откъде знаеш за него? — смаяно промълви той.

— Интуиция, подкрепена от факти. Преди известно време, не много отдавна, Шоза дойде да се срещне с майка ми. Ако не бях се намесил, тя положително щеше да го убие. Защото е убедена, че той е заповядал екзекуцията на Микио Оками.

— Може би тя знае нещо, което е неизвестно на мен — отвърна Ушиба. Черепът изведнъж натежа в ръцете му и той побърза да го върне на Кен. — Прекалено много хора изглеждат готови да поемат отговорността за един неосъществен акт…

— Но Кайшо не упражнява властта си, нали? Прогониха го. Нима това не е достатъчно?

Ушиба кимна с глава.

— Да, предполагам, че е напълно достатъчно в нашия несъвършен свят — очите му изпитателно пробягаха по лицето на Кен: — Но защо Шоза е искал да се види с майка ти?

— За да разбере какви са били отношенията на Оками с полковник Денис Линеър… И да научи нещо за Коей.

— За Коей? Но защо му е трябвало да…?

— Накажете го! — прекъсна го с тих, но твърд глас Кен. Очите му не изпускаха полираната повърхност на черепа: — Вие най-добре можете да определите тежестта на наказанието му.

— Главата ми е празна, вече ти казах това…

— Тогава позволете на мен да ви покажа пътя… — топлите очи на Кен бавно се спряха върху красивото лице на Ушиба: — Той е точно пред вас, дайжин… Като черепа на Мусаши. Остава да го видите…

— Но…

— Вашият приятел Танака Гин, главният прокурор на Токио…

По това време на годината Лондон беше безнадеждно затънал във влажна мъгла. От Темза се издигаха гъсти изпарения и бавно се стелеха над Сити и мрачната грамада на Тауър. Сутринта в центъра беше извършен бомбен атентат, известният универсален магазин „Хародс“ беше затворен за посетители заради нови заплахи, отправени от ИРА. Мястото на инцидента — офисът на една от централните банки, беше отцепено от полиция и пожарникари, тежки строителни машини разчистваха отломките, екипи от криминолози се опитваха да определят състава на експлозивите, използвани от терористите.

Мъглата от време на време се вдигаше, но само колкото да покаже грозната голота на дърветата в Хайд парк и Сейнт Джеймс. Тогава на нейно място идваше ситен дъждец, който сякаш нямаше намерение да спре. Лондончани обаче не обръщаха внимание на противното време, черните куполи на чадърите им блестяха като току-що закупени скаутски униформи и маркираха спокойното им придвижване по мокрите улици, задръстени от коли. Нищо на този свят не беше в състояние да ги учуди и разколебае, всеки вършеше работата си с типичната британска невъзмутимост.

Но въпреки самобитността на Лондон и неговите жители, все по-голяма част от града придобиваше американски вид. Дори Пикадили Съркъс — най-английската част на столицата, беше запълнена с магазини за американски стоки, натрапчивата им реклама по нищо не отстъпваше на тази, която връхлита върху купувачите в Ню Йорк. Преди години бледа и безлична, с всички признаци на сурогат, днес тя живееше пълноценен живот и действаше наистина зашеметяващо.

Веспър отново успя да изненада Кроукър. Вместо да отиде направо в Хамърсмит, където се намираше централата на „Малъри Ентърпрайсиз“ и накъдето я очакваше да се насочи Кроукър, тя взе такси от летище Хийтроу и потегли за Белгрейвия. Слезе на Кингс роуд и тръгна пеш по посока на площад „Ийтън“. От масивната сграда, в която влезе, се разкриваше великолепна гледка към църквата „Холи Тринити“, издигаща се в северната част на площад „Слоун“.