Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Приближи се един от сапьорите.

— Приключихме с огледа на съседните парцели — докладва той. — Сега какво да правим?

— Идете да се наспите — махна с ръка Мейджър. — Утре сутринта, точно в девет, искам наемателят да е в канцеларията на районния прокурор на Лейкън стрийт. Ясно? Ще бъда там още в осем, трябва да подкова онова копеле, иначе случаят ще стане отвратителен…

— Какво възнамеряваш да му предложиш?

— Само най-необходимото. Възложиха ни случая, защото един от труповете е на чужденец… — Мейджър се извърна към Кроукър и поясни: — Извикаха ме по тъмно и оттогава насам не съм спрял да се ровя в тая гробница… По-малко стрес, а? Моят доктор трябва да си е изгубил акъла!

— Виждам, че си затънал до гуша, Том — въздъхна Кроукър. — Все пак ще те помоля да ми отделиш минута-две… Трябва ми помощ.

— Тъй, тъй… помощ, значи… Няма да стане, ако не му ударим по едно, приятел… Най-близката кръчма е на Кингс роуд. — Мейджър разтърка очи и сладко се протегна: — Добре, че дойде. Иначе кой знае кога щях да се сетя за почивка… А мозъкът започва да буксува, когато го мъчиш с едно и също в продължение на часове… — Каза на един от сапьорите къде може да бъде открит, после кимна на Кроукър и двамата поеха по Флъд стрийт.

— Имаш ли къде да нанкаш?

— Току-що пристигам, все още не съм ангажирал хотел…

— Дърво без корен, а? — усмихна се Мейджър. — Съвсем типично за теб, Люис…

Той беше единственият човек, който го наричаше Люис. Дори баща му се беше обръщал към него единствено с Лю. Стигнаха Кингс роуд и свърнаха надясно.

— Ако искаш, можеш да се нанесеш при мен — предложи Мейджър.

— Не, братле, не искам да притеснявам жена ти…

— На твое място не би ми пукало, старче. Мойра се изнесе преди повече от две години…

— Съжалявам, не знаех.

— Такава ми е шибаната работа — сви рамене Мейджър и блъсна вратата на кръчмата. Посрещна ги познатата миризма на бира и тютюнев дим. — Човек не може да бъде женен едновременно за шибаната си работа и представител на нежния пол, нали? — сви рамене: — Най-честото й оплакване беше, че предпочитам телефона пред нея… И имаше право… Мъчно ми е за нея, но честно си признавам, че за шибаната работа щеше да ми е мъчно повече.

Настаниха се на дървена маса, потъмняла от времето и бирата, разливана върху нея. Мейджър поръча наливна бира ейл. Мезето се състоеше от ролца мазни кренвирши и пай, Бог знае защо наречен „овчарски“. Кроукър затвори очи и направи опит да потисне бунта на стомаха си.

После започна да разказва. Обясни кого следи, причините си спести почти изцяло. Задоволи се да каже, че работи по разкриването на международна мрежа за търговия с оръжие. Тази версия имаше двойното предимство да бъде близо до истината и да представлява особен интерес за Мейджър, който, извън помощта, предлагана на градската полиция при разкриване на масови убийци, обикновено се занимаваше с търговците на оръжие, превърнали Лондон в главна отправна точка за клиенти от Близкия изток.

— Площад „Ийтън“ е баровско място — промърмори Мейджър, когато Кроукър му съобщи за адреса, на който се беше установила Веспър след пристигането си в града. Разбира се, не спомена нищо за смяната на дегизировката й. — Там се търкалят многото мангизи… — Мейджър замълча, за да преглътне голямо парче овчарски пай, после попита: — Значи тази жена е замесена с американска компания на име „Моргана“, така ли?

Кроукър кимна.

— А тя пък е свързана с „Малъри Ентърпрайсиз“ в Хамърсмит… Според счетоводните книги се занимава с доставки на оръжие, и то право от складовете на Чичо Сам, макар да се твърди, че те били затворени като патешки задник…

Мейджър отпи едра глътка бира и се замисли. Мълча толкова дълго, че Кроукър изгуби търпение:

— Какво има, Том?

— Мисля си… — промърмори Мейджър и вдигна очи към приятеля си: — Странно, много странно…

— Какво?

— Имената на компаниите. „Моргана“ и „Малъри“… Идва ми наум една стара легенда… Моргана е била сестрата на магьосника Мерлин и също е притежавала магически умения… Но те били по-близо до природата, произхождали от друидските традиции. Тази легенда има стотици интерпретации, но най-известната е „Смъртта на крал Артур“, написана от сър Томас Малъри. Малко хора знаят, че този благородник си е падал по незаконните операции. Бил е джебчия и измамник, а накрая станал и убиец. Книгата си написал в затвора… — Мейджър млъкна и учудено изгледа приятеля си: — Какво ти става, бе, момче?