Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

На Хийтроу за малко да я изпусне. Преди да се отправи към въртележката за багажите, Веспър се отби в тоалетната. В ръката й се поклащаше само ръчният багаж — квадратно куфарче „Самсонайт“ с обикновени размери. Десет минути по-късно се появи отново и Кроукър я позна само защото си отваряше очите на четири. На главата й имаше червеникава, дълга до раменете перука, кафявите контактни лещи бяха изчезнали, яркосините очи отново грееха върху съвършения овал на лицето й. Гримът й беше в стил тежък гръндж — виолетово червило, дебел пласт чернилка по клепачите, дълги изкуствени мигли. Яркочервеното шалче си стоеше на мястото, но в замяна на това обувките и бяха изчезнали, сменени от дълги до над коляното ботуши. Блузката висеше свободно над къса черна поличка, която едва прикриваше горната част на бедрата й. Наведе се да вдигне багажа си от въртележката, гледката беше такава, че мъжете зад нея за малко не получиха удар.

Тук федералната значка на Кроукър не означаваше нищо и това беше един сериозен проблем. От опит знаеше, че не бива да я размахва насам-натам, тъй като това несъмнено би му донесло неприятности. Лондонските полицаи никак не обичат разни цивилни янки да им се мотаят из района. За момент почти съжали, че отказа помощта на Гадняра. Но разчиташе на една стара своя връзка и възнамеряваше да я използва. Преди години се беше запознал с един старши инспектор от Ню Скотланд Ярд, на когото помогна да идентифицира опасен престъпник, а след това и да го екстрадира от Ню Йорк.

Името на този човек беше Том Мейджър, Кроукър така и не устоя на изкушението да го нарича „майор Том“ 2 2 Игра на думи — в превод мейджър означава майор. — Б.пр. . Зад гърба му, разбира се… Мейджър беше човек с едро телосложение и наближаваше петдесетте. Имаше хладно и затворено лице, украсено от гъсти, подстригани на черта мустаци. Приличаше на бивш боксьор и на практика се оказа, че наистина е бил такъв по време на службата си в армията. Когато се появяваше, усмивката му беше изключително сърдечна и коренно променяше цялата му заплашителна осанка. Беше вечно жаден и консумираше бира в такива количества, че дори Кроукър го зяпаше с отворена уста. Другата му слабост бяха сандвичите-джобчета, запълнени с месо, зеленчуци и подправки.

Нямаше го в сградата на Ню Скотланд Ярд, но когато Кроукър се представи на униформения сержант в отдела му, той беше любезен да му даде един адрес на Флъд стрийт в Челси.

С неудоволствие взе едно от прекалено скъпите лондонски таксита, макар че отново можеше да харчи парите на сенатора Дидалъс. Направи го само защото метрото не стигаше до Челси, а за американец като него разписанията на лондонските автобуси представляваха пълна загадка.

Флъд стрийт, както и се очакваше, беше уличка в близост до брега — там, където Челси и Темза размесваха водите си. Вероятно поради относителната трудност на достъпа до този квартал Челси беше останал горе-долу единствената част на Лондон с истински удобните английски домове, чиято слава се беше разнесла някога по целия свят…

Откри Том Мейджър начело на екип сапьори, които копаеха в предния двор на една от типичните за квартала удобни къщички. Наемателят решил да засади няколко борчета и изведнъж открил заровен труп. Върху купчината червеникава пръст бяха акуратно подредени коренчета от ириси и карамфили, в съседство беше разпънат голям найлон. Върху него бяха наредени човешки кости, скелетите бяха три.

— Нищо чудно, че цветята са страхотни — промърмори един от полицаите в близост до Кроукър.

Мейджър беше клекнал до найлоновото платно и внимателно отстраняваше калта от един череп, използвайки върха на писалката си. Зад него полицейският фотограф щракаше със светкавицата си.

— Томас!

Мейджър раздразнено вдигна глава. Видя Кроукър и на лицето му се разля широка усмивка:

— Господи, Исусе! Я виж кой се е надигнал от гроба! — Двама от сапьорите любопитно вдигнаха глави, после отново се заеха с работата си. — Какво те води в слънчев Лондон, стари приятелю? — ръката му почти премаза пръстите на Кроукър: — В друг сезон щеше да бъде истинско удоволствие!

— Страхувам се, че идвам по работа.

Мейджър го огледа от главата до краката и разочаровано изсумтя:

— И не ми носиш поне един сандвич-джобче, нали?

— Съжалявам — поклати глава Кроукър. — Нямаше да го пуснат през митницата.

— Всичко е наред, приятел — засмя се Мейджър. — И без това холестеролът ми отдавна е надхвърлил допустимите граници. Моят кардиолог мисли, че това се дължи на стрес, ама аз си знам колко сочни бифтека и пържени дробчета съм излапал! — ръката му се насочи към човешките останки върху платното: — Я хвърли едно око! Да си припомниш какво може да направи човек на ближния си…