Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Никълъс и Таши бавно си пробиваха път към бара. Той беше изработен от дебели листове кристално стъкло, светлината на флуоресцентните тръби идваше отдолу и очертаваше изящните женски фигурки в традицията „Но“, гравирани върху стъклото сред порой от нежни снежинки. В това съчетание европеецът несъмнено би открил нещо познато, нещо от коледните картички и старите мюзикбоксове, популярни в родината му преди десетилетия…

Приближиха се още няколко крачки и Никълъс обърна внимание на слабичка келнерка, понесла табла с напитки към масата на мастити японски бизнесмени. Приличаше на кукличка с традиционно белия грим на лицето си, японците я оглеждаха и се подсмиваха. Един от тях протегна ръка към бутилка бира, пред очите на Никълъс за миг се мярна цветна татуировка „иризуми“ — задължителен белег за всеки представител на Якудза.

Настаниха се на бара и си поръчаха бира „Сапоро“. Друг глупак в делови костюм се опитваше да имитира Елвис, пеейки нещо, което смътно напомняше за „Вива Лас Вегас“. Не му достигаше глас за високите тонове на припева и беше откровено смешен.

— Много се съмнявам, че точно тук ще открием въпросния Дзао — промърмори Таши.

— Аз не съм на същото мнение — поклати глава Никълъс. — Руснакът е бил твърде акуратен при своите разходи и е пазил разписките за всичко, което е плащал… Включително входния куверт за това заведение. Това ме кара да мисля, че ако действително е прекарал нощта в Киото, някой друг е платил.

— Може би същият този Дзао…

— Логично — кимна Никълъс.

— Но как ще го открием в тоя ад? Все едно да търсим игла в купа сено. При това пластмасова игла, която не може да бъде открита и с металотърсач!

— Изобщо няма да го търсим — усмихна се Никълъс. — Обратно — ще го накараме той да ни търси… — направи знак на бармана да се наведе и промърмори в ухото му: — Кажи на Дзао, че ни изпраща Павлов. Сделката се провали и Павлов е недоволен. Много недоволен!

— Не познавам човек с такова име — поклати глава барманът.

— Може и така да е, но ние му носим послание от Павлов. — Ръката на Никълъс многозначително потупа ревера на сакото, под който би трябвало да се крие пистолет: — Мисля, че разбираш…

Барманът сви рамене и плавно се плъзна встрани, сякаш имаше ролкови кънки на краката си. Наля три порции уиски и две чаши саке, после хвана кранчето на наливната бира.

— Какво ще кажеш? — попита Таши.

— Ези-тура — сви рамене Никълъс. — Ако тоя Дзао е редовен посетител, барманът положително го познава…

Онзи с деловия костюм на подиума правеше отчаяни опити да докара нещо от някогашния хит „Чувства“. Оглушителната рок музика на машината караоке трудно се издържаше, но баладите трябва да бъдат строго забранени, въздъхна в себе си Никълъс. Що за тъпа мода са тези напъни да се правиш на певец?

Таши опразни чашата си и Никълъс потърси с очи бармана, за да повтори поръчката. Онзи обаче беше изчезнал. Може би това беше добър знак, може би просто е отскочил до тоалетната…

В центъра на заведението бавно изплува фигурата на един едър якудза. Появи се откъм служебния вход, телохранителите на няколко крачки отзад красноречиво показваха, че е оябун или поне първи заместник… Беше облечен в типичната за подобни хора униформа — тъмни очила с огледални стъкла, черен, добре прилепнал костюм, бяла риза с бродирано кръстче на джоба, раирана вратовръзка и лъснати до блясък мокасини.

— Идва насам — предупредително се обади Никълъс и спря Таши, който понечи да се обърне. — Остави на мен, не искам да избухне война между вашите кланове…

Бандитът беше на три крачки от бара, когато Никълъс усети намеренията му и се приготви за съответната реакция. Беше висок мъж с широки рамене и тесен таз, лицето му със следи от едра шарка беше мрачно и намръщено. Проби бара, ръкавът му небрежно докосна чашата на Никълъс, бирата се разля.

Не каза нито дума, дори не се обърна да го погледне. Поръча си чаша кирин 1 1 Питие, подобно на мастиката. — Б.пр. и изскочилият отнякъде барман побърза да я постави пред него. Никълъс изчака изпълнението на поръчката, после протегна ръка, взе високата чаша и я изпразни на един дъх. Устните му звучно премляснаха, празната чаша звънна пред замръзналия от изненада бандит.

Никълъс започна да му обръща гръб, когато усети железни пръсти около бицепса си. Вдигна глава точно навреме, за да улови изненадата, изписала се за миг върху лицето на бандита, светкавично оценил размерите на мускулите, които стискаше.