Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Кроукър забеляза най-малко трима от горилите на Гадняра, разположени на стратегически места из залата за заминаващи пътници. Мълчаливо се остави да бъде отведен в една канцелария, вътре в себе си беше принуден да признае, че всичко е организирано с професионална вещина.

Помещението нямаше прозорци, обзавеждането беше спартанско. Старо канапе, покрито с изкуствена кожа в зелен цвят, три-четири стола, сгъваема масичка с кафеварка и картонени чаши, пакетче изкуствен подсладител. Толкоз.

— Истински домашен уют — отгатна мислите му Леонфорте, отново успокоен. Промените в настроението му са толкова резки, че човек наистина може да се стресне, помисли си Кроукър. — Исусе, наистина биха могли да осигурят нещо по-добро на своите пилоти! — пръстите му пробягаха през къдриците на сплъстената коса, главата му се извърна по посока на Кроукър: — Казвай сега как вървят работите…

— Добре. А ще вървят още по-добре, ако си махнеш мазните лапи от мен!

— Внимавай, момче! — размаха пръст под носа му Леонфорте. — Съветвам те да приемаш братския ми интерес такъв, какъвто ти се предлага!

— Я стига глупости! Достатъчно гадно се чувствам под прицела ти, за да ми разиграваш и тези циркове!

Още докато казваше тези думи, Кроукър си даде сметка, че допуска грешка, но тоя тип просто му лазеше по нервите. Гадняра направи една широка крачка и спря на сантиметър от него. Дланите му се стовариха върху гърдите на Кроукър, той се олюля и отстъпи назад. Биомеханичната протеза заплашително се сви, но остана отпусната покрай тялото му.

— „Не на мен тия, брато“, както казва един мой познат в другия край на града — просъска Гадняра. После се овладя, кимна с глава и отстъпи крачка назад. — Като говорим за циркове, би ли ми обяснил защо, по дяволите, се мъкнеш подир оная кучка Веспър Аркам? Колкото повече време й отделяш, толкова повече нужда ще имаш от помощта ми, да знаеш!

— Нямам нужда от такава помощ — тръсна глава Кроукър.

— Тъй ли? В момента аз съм ти кръстникът, момче, добре е да помниш това! А там, където отиваш, ще ти трябва подкрепа от всякакъв вид, дори тя да идва от презряно копеле като мен! — Гадняра се озъби и просъска: — Майната ти, приятелче! Много добре знам какво си мислиш за мен — че съм малко над нивото на горилата в зоологическата! — пръстът му се заби в гърдите на Кроукър: — Едно ще ти кажа — пет пари не давам за скапаното ти мнение! И внимавай — никой не може да ти отнеме правото да бъдеш задник като всички останали, лично аз едва ли ще изгубя съня си от този факт!

— Искам от теб само едно — да помниш, че те държа под око! Всяка шибана секунда от дваж по-шибания ти живот! Не си въобразявай, че като прекосиш гьола, ще можеш да ми въртиш номера! Ще те открия и в Лондон, и на всяко друго смотано място! Тогава ще те газя с ботушите си и гледката едва ли ще ти хареса!

— Разбрах! — изръмжа Кроукър.

— Е, сега вече наистина заприлича на пилот — ухили се Гадняра. — Как го направи, бе, копеле? Сигурно си размахал гнусната си федерална значка под носа на ония типове от авиокомпанията, а?

— Нещо такова — промърмори Кроукър. — Зачислен съм като трети стюард на полета. Май е време да тръгвам, ако си приключил със заплахите…

— Прави каквото те посъветва шибаният ти мозък, Лю — размаха ръце Гадняра. — Само помни, че всяко действие си има противодействие. Помисли си хубавичко, преди да сгазиш лука, а не след това. Аз заложници не вземам!

Гигантският авиолайнер действително излетя със закъснение. Настанил се в опашката, Кроукър се питаше дали това наистина има нещо общо с него. Беше последният човек, който се качи на борда, първата му работа беше да провери дали Веспър се намира в салона. Беше си там — в първа класа, редом с останалите милионери.

Не искаше да мисли за Леонфорте Гадняра, но налудничавата мутра отказваше да напусне съзнанието му. Как е разбрал времето и мястото, на което може да го засече? Отговорът можеше да бъде само един — пуснал е копоите си по следите му. А очевидно разполагаше с достатъчно власт, за да задържи цял презокеански полет, използвайки времето си да сипе заплахи.

Май ще се окаже, че Гадняра притежава не по-малко необичайни качества от покойния Голдони, а възможностите му са също така неограничени. Господи, в какъв свят живеем? Как е възможно престъпниците да ръководят секретна правителствена агенция, да водят безкомпромисна икономическа война със съперниците си от японската Якудза, да държат в свои ръце цели държавни институции? Това съвсем не са някогашните сицилиански „гавоне“, които сплашваха враговете си, като трошаха главите им с колци и убиваха всеки, който дръзне да им се противопостави. Новите гангстери не бяха улични гладиатори, а по-скоро задълбочени аналитици — често техните прогнози и действия надминаваха всичко познато в сложния свят на бизнеса. Успехите на Голдони бяха преминали границите на легендата, но Кроукър силно се съмняваше, че Гадняра — един егоист и псевдофилософ с налудничав нрав и склонност да натиска спусъка, може да бъде от класата на Доминик Голдони или пък на собствения си баща — гениалния Леон Уоксман.