Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Господи, Света Богородице! — ревна онзи и започна да се гърчи от непоносимата болка: — Какво направи с коляното ми, бе копеле?!

— Това е положението, тъпак! — успокои го Майк, без да обръща внимание на оголените кости и кръвта, която шуртеше от крачола. — Вече никога няма да ходиш на два крака… Ти уби дядо ми и затова хич не ми пука кой си, за кого работиш и ходиш ли редовно на църква! — Дулото на револвера потъна в скулата на Вини. — Ей сега ще ти пръсна шибания мозък!

Вини Медзатеста най-сетне разбра, че това момче има сериозни намерения да изпълни заплахите си. Евтиният кураж, с чиято помощ беше привлякъл вниманието на Джино Скалфа и хората около него, започна да се топи като роса под ярките лъчи на слънцето. И зад него се показа това, което е бил винаги: неособено умен млад бандит без никакво самочувствие.

— Не го убих аз — проплака той, продължавайки да се клати напред-назад. — Аз само карах шибания коугър. Други свършиха работата.

— Кои са те, Вини?

— Господи, момче, даваш ли си сметка какво искаш от мен?!

Майк бавно вкара острието на ножа под капачката на нараненото му коляно. Вини изкрещя от болка и отскочи към стената, главата му се разтърси от тежките удари, нанесени с дулото на револвера.

— Кой стреля, Вини?

Майк знаеше, че тоя тип лъже. Не е бил само шофьор, тъй като със собствените си очи видя двамата убийци. Единият бе Вини, сега трябва да разбере името на втория…

Вини отпусна глава на коленете си и промърмори нещо.

— Какво? Не те чувам…

Тялото на бандита се разтърси от гърчове, шокът беше близо.

— Другият беше Джино, искаше лично да свърши работата… — напуканите устни се движеха с видимо усилие, от очите му покапаха сълзи: — Господи, как боли!… Джино натисна спусъка срещу твоя старец!… Не обичаше проклетия сицилианец, дразнеше се, че сключва сделки с враговете му… И знаеш ли защо? Защото го обиди… Защото първо отиде при Пол Матачино Черния, а не при него… Но Джино е търпелив човек, знае как да изчака удобния момент… Сега вече нещата са наред, твоят старец е организирал всичко и Джино само трябва да поеме командването…

Гласът на бандита постепенно укрепна, вероятно под влиянието на вековната етническа омраза. А може би просто беше малоумен, както сочеше и името му 4 4 В буквален превод mezzatesta означава „половин глава“, „смахнат човек“. — Б.пр. . Следващите му действия доказаха това. Надявайки се, че думите му са оказали влияние върху концентрацията на Майк, той скочи и протегна ръка към револвера му.

Но Майк го наблюдаваше с такова напрегнато внимание, че отгатна намеренията му още в погледа на кървясалите очи. Позволи му да докопа ръкохватката и спокойно заби ножа до дръжката в гърдите му.

По всяка вероятност беше прекъснал главната артерия, тъй като кръвта бликна като фонтан. Наложи му се бързо да отскочи назад, за да се предпази. Очите на Вини станаха кръгли от ужас, устата му се отваряше и затваряше като на риба на сухо. Понечи да вдигне ръце към раната си, но силите го напуснаха и падна по очи на паважа.

Майк смаяно установи, че се чувства отлично. Главата му беше бистра, спокойствие завладя душата му. Кръвта течеше във вените му на равномерни тласъци, ноздрите му дори не потръпнаха от отвратителната воня, надигаща се от трупа. Никога не беше убивал, дори не беше си представял, че отнема нечий живот. Дали този монументален акт не го променя из основи? Кръвта на жертвата буквално обливаше ръцете му, метаморфозата се превърна в реален факт. Вече нищо не можеше да го отклони от пътя, който му сочеше съдбата. Нещата просто трябва да се доведат докрай. Въпрос на бизнес и нищо повече…

Избърса ножа в дрехите на Вини, после внимателно прибра и двете оръжия. Измъкна ключовете на коугъра от джоба на жертвата и вдигна глава. Колата беше, паркирана точно срещу алеята. Отиде при нея, отвори багажника и внимателно се огледа. После награби трупа на Вини, натика го вътре и затръшна капака. Спокойно заобиколи колата, настани се зад волана и потегли.

Над спокойните води на Шийпсхед Бей се сипеше ситен дъждец. Майк остана зад волана, в ушите му кънтеше грохотът на реактивни двигатели от близкото летище. Във въздуха се носеше особена миризма на нещо гнило. Някак не му се искаше да мисли за източника й, но беше сигурен, че тя се дължи на всичките онези циментирани трупове, които дядо му и Джино Скалфа бяха пратили на дъното на залива.

Скалфа вече беше там, точно както го беше предупредил дядо Чезаре. Стоеше на брега и гледаше към водата. Майк натисна клаксона и Скалфа бавно се обърна.