Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Сложи го на леглото и отвори капака. Вътре, увит в намаслена хартия, лежеше револвер 45-и калибър и няколко пълнителя. Претегли го в ръка, зареди барабана, в джоба си пъхна няколко резервни пачки с патрони. После затвори сандъчето и го върна на мястото му. Преди да напусне апартамента, се отби в кухнята, взе един от дългите ножове на майка си и го прикрепи на гърба си с помощта на телена закачалка за дрехи, която ловко превърна в колан.

Едва тогава разгърна листа хартия, върху който Ричи беше записал името и адреса на човека, който притежаваше тъмния коугър. Адресът беше в Източен Ню Йорк, името не му говореше нищо. Но това вече беше без значение. Просто защото животът му претърпя коренна промяна в мига, в който дядо му се просна по очи на плочите. Притиснал до себе си треперещата Джаки, той усети как невидими сили повдигат света — познатия до болка свят — и го захвърлят някъде надалеч. Вече нищо няма да е както преди. Не знаеше защо, но беше убеден в това…

Измина пеша почти два километра, преди да открадне колата. Проникна в нея с помощта на дръжката на закачалката, оголи кабелите и даде на късо. Моторът избоботи и колата се насочи към Източен Ню Йорк. Откри свободно място за паркиране точно срещу адреса, написан на листчето. Тъмният коугър не се виждаше никъде и Майк тръгна на бавна обиколка из околността. Приключи, върна се обратно в крадената кола, седна зад волана и скръсти ръце. Налагаше се да чака. В главата му се въртяха все едни и същи мисли — опитваше се да си представи какво е изпитал дядо му в последните мигове от живота си… Ето, крачи по познатите, плочки на двора и се насочва към дома в следващия миг вече е окървавен труп, с лице забито в паважа…

О, Господи!

Изпод здраво стиснатите му клепачи бликнаха сълзи, душата му потръпна от гняв. Не, няма да позволи да настигне съдбата на дядо му! Той е силен и благороден човек, а не бездомно псе! Отмъщението е единственият път към спасението. Майк вече беше обърнал гръб на умерените зони на човешкото поведение. Насочи се към знойните тропици, към непроходимите лесове на примитивната човешка душа.

Когато отвори очи, в душата му беше хладно и спокойно. В дъното на улицата се появи тъмен коугър. Караше бавно, шофьорът очевидно търсеше място за паркиране. Майк улови регистрационния номер в огледалцето за обратно виждане. Беше онзи, същият… Включи двигателя и потегли, освобождавайки място на коугъра. Това беше една малка шега. Онзи зад волана дори му махна с ръка в знак на благодарност.

Майк остави колата на втори ред зад ъгъла и забърза обратно. Висок мъж с тъмна коса и маслинена кожа тъкмо заключваше вратичката на коугъра. Беше на двадесет и четири-пет години, при внимателно взиране човек можеше да забележи тънкия белег, който разсичаше веждата му.

— Хей, здрасти! — извика Майк и се затича към него с широка усмивка на уста. — Нали ти си Вини Медзатеста?

— Какво искаш, момче? — обърна се онзи.

— Нищо особено — отвърна Майк и стовари юмрука си в слънчевия му сплит.

Изненаданият Вини се преви на две, а Майк побърза да го замъкне в тясната и тъмна алея, която беше открил при кратката си разходка. Там го опря на стената и започна да го плеска по бузите.

— Хей, задник! Вини Глупака! Съвземи се, дявол да те вземе! Казвам се Майкъл Леонфорте, чуваш ли? — устните му се залепиха за ухото на замаяния гангстер. — Леонфорте , задник такъв!

— Кво от това? — изръмжа объркано онзи.

— Ей това! — отвърна Майк и заби коляно в слабините му.

Вини изпъшка и започна да се свлича край стената. Майк го притисна към нея и обсипа лицето му с тежки плесници. Кървясалите очи най-сетне се отвориха, погледът им попадна върху тежкия револвер в ръката на Майк.

— Значи ти уби дядо ми, а?

— Очите на Вини не можеха да се откъснат от дулото на револвера.

— Момче, ти си превъртял!

— Ти и още един тип като теб!

— Шибано копеле! — започна да се съвзема Вини. — Знаеш ли за кого работя, да те вземат мътните? За Джино Скалфа! Ако не се махнеш още в тази секунда, можеш да се считаш за покойник!

Майк притисна дулото в шията на Вини, погледна го в очите и бавно измъкна ножа иззад гърба си. С плавно и добре премерено движение дългото острие потъна в крака на бандита, точно встрани от коляното.

Щрак, щрак! Капачката се счупи с интересен звук, но Майк нямаше време да му се наслади. Продължи да натиска и острието бързо прекъсна сухожилията.

Вини изрева и подскочи като жаба, докосната от оголен кабел. Майк се наслади на разширените му от болка зеници и го пусна да се свлече на земята.