Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Хей, Вини, какво правиш тук? Преди малко те търсих, но никой не вдигаше…

Майк слезе от колата и бавно пристъпи към дебелия дон.

— Ти не си Вини! — промърмори онзи и лицето му се сбърчи от усилие да си спомни къде е виждал това момче. — Мисля, че те познавам…

— Вини ме праща — отвърна успокоително Майк, после, възползвайки се от колебанието на дебелия мафиот, бързо скочи напред и опря дулото на револвера в сърцето му. — Казвам се Леонфорте — съобщи той, докато натискаше спусъка: — Майк Леонфорте!

Куршумът разкъса гърдите на Скалфа и отнесе сърцето му. Коленете му се подгънаха и Майк разбра, че няма смисъл да стреля втори път: светлината в очите на дона бързо угасна.

Гларусите изпълниха небето с плясък на криле и уплашени крясъци. Дланта на Майк изтръпна от силния откат на тежкия револвер. Скалфа политна и падна по очи, а момчето замахна и запрати оръжието във водата. Изстрелът прозвуча като обикновено ръмжене на автомобилен мотор, едва ли някой би му обърнал внимание на изолирано място като това. Майк обаче нямаше никакво намерение да проверява дали някой го е чул. Награби тежкия труп на Скалфа, замъкна го до колата и с цената на доста усилия успя да го натика в багажника при Вини Смахнатия.

Изправи се и внимателно се огледа. Местността беше пуста, само чайките се въртяха над главата му. Високо горе летеше реактивен самолет, зад корпуса му се къдреше бяла следа газове. Миг по-късно до слуха на Майк долетя и далечният грохот на двигателите. Прозвуча му като гръм от ясно небе, като Божи знак…

— Какво си направил?! — попита с недоверие Чезаре. — Господи, не ми дрънкай глупости, моля те!

Изправил се в мрачното преддверие на погребално бюро „Мастимо“, Майк търпеливо започна да обяснява. Как е засякъл номера на убийците с телескопа си, как е оправил Вини Медзатеста, а след това е тръгнал да търси Скалфа на обичайното му място за разходка в Шийпсхед Бей.

— Искаш да повярвам, че си видял сметката на Вини не-знам-кой-си и на самия шибан Джино Скалфа ?! — вдигна ръце, сякаш да се предпази Чезаре. — Стига, хлапе! Знам, че имаш развинтено въображение, но това вече е прекалено!

— Слез долу — предложи Майк. — Труповете са в багажника на колата на Вини. Не исках да ги оставя на ченгетата, тъй като това ще доведе до неприятно разследване.

Десет минути по-късно Чезаре извика Ричи и още двама от бандитите. Лицето му беше бяло като вар.

— Закарайте тая каруца пред служебния вход — разпореди се той. — Изкарайте стоката от багажника и започнете обичайната обработка. После махнете колата. Най-добре е да я подпалите…

— Кой е вътре? — полюбопитства Ричи.

— Виж сам — мрачно се ухили Чезаре. — Бас държа, че няма да повярваш на зъркелите си!

Колата потегли, Чезаре и Майк останаха сами под ситния дъждец.

— Ей, хлапе, ти си бил голяма работа, бе! — блъсна го по рамото Чезаре. — Трябва да съм ти ядосан, че не ме включи в операцията, но признавам таланта ти! Действал си страхотно, като истински професионалист!

Това беше най-голямата похвала за Майк, която беше излизала от устата на Чезаре. За малко да каже, че се гордее с по-малкия си брат. Майк беше очаквал този момент от години, но сега се чувстваше някак празен. Вместо очакваната гордост и задоволство, в душата му се луташе един-единствен въпрос: какво ще каже Джаки, когато научи за всичко това? Най-лошото беше, че предварително знаеше отговора. Джаки презира всички, които прибягват до насилие.

— Значи Джино Скалфа е бил мръсникът! — поклати глава Чезаре. — И през ум не ми минаваше това! Нали се пишеше голям приятел на дядо?

— Приятелството е странно животно — отвърна Майк, използвайки думите на дядо си. — Прилича на бездомно куче… Прибираш го от улицата, храниш го, а то захапва ръката ти… Приятелството трябва да се приема внимателно, с необходимата доза скептицизъм…

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — погледна го с недоумение Чезаре.

— Искам да кажа, че в бизнеса човек няма приятели, а само врагове — поясни Майк.

В погледа на Чезаре се появи уважение, въпросът му прозвуча малко объркано:

— Как така изведнъж научи всичко за нашия бизнес, хлапе?

— Не е изведнъж — поклати глава Майк. — Забравяш, че дълго време поднасях еспресо и мастика на дядо…

Влязоха в погребалното бюро. Майк никога не беше стъпвал отзад — там, където се подготвяха покойниците. Остана четири часа и научи маса нови неща. Вини Медзатеста и Джино Скалфа бяха почистени, балсамирани и поставени в ковчези от черешово дърво — най-скъпата стока, предлагана от заведението.